Новият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен е решен да сложи край на проблемите в отношенията на Алианса с ЕС заради неуредения въпрос за Кипър и заради отказа на Турция да разреши Кипър да бъде информиран за случващото се в НАТО.
При поемането на поста в началото на август Расмусен заяви пред журналисти, че с този въпрос трябва да се приключи и да се намери решение.
С такова намерение новият генерален секретар на НАТО потегля на 26 август на обиколка в Атина и Анкара, пише Т. Сарандопулу от кипърския в. "Политис".
В гръцката столица Расмусен ще има разговори с правителството на премиера Костас Караманлис, министрите на външните работи Дора Бакояни и на отбаната Евангелос Меймаракис, на които освен споровете с Турция за Егейско море и с Македония за нейното име, ще разисква и проблема за Кипър.
Желанието на Расмусен е да бъдат решени проблемите в отношенията между НАТО и ЕС.
Дипломати в Брюксел смятат, че
Турция спъва реализирането на плановете за обща европейска отбранителна политика,
тъй като не одобрява факта, че Кипър участва в този процес, но не членува в Алианса.
Темата за Кипър ще доминира и в дневния ред на визитата на Расмусен в Анкара.
Предстоящото посещение на новия генерален секретар на НАТО в турската столица се следи с особен интерес в Атина, тъй като се предвижда по време на него Расмусен да разкрие намеренията си във връзка с Турция.
Сондажите, направени на срещата на върха на Алианса в Страсбург през април, първоначалният отказ на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган да приеме неговия избор и най-вече последвалият обрат в поведението на Ердоган, когато даде "зелена светлина" за назначаването му на този пост, са ясни индикации, че бившият датски министър-председател може и да е отстъпил пред Анкара и
сега да е дошъл часът за реванш.
Междувременно в Брюксел битува становището, че въпреки трудно осъществимото желание на Расмусен да уреди проблемите в отношенията на НАТО с ЕС, това няма да се случи преди всичко заради наложена от обстоятелствата невъзможност на САЩ да поставят условия и да демонстрират интерес по отношение на Кипър и Егейско море.
Според същото това становище "невъзможността" отвъд Атлантика се дължала на вътрешни и външни проблеми.
От една страна, американският президент Барак Обама е подложен на силен натиск във връзка с приемането на закона за обществената безопасност, а от друга, страхотната девалвация на долара създава напрежения в търговията с европейците и Китай.
На външния фронт отношенията на Пакистан с Индия, обстановката в Ирак, ядреното оръжие на Иран, "раната" Афганистан с оглед на предстоящите избори и отношенията на Украйна и Грузия с Русия, отдалечават от само себе си интереса от проблемите за Кипър и Егейско море.
Би могло да се каже, че настоящата конюнктурна ситуация е позитивна за Никозия и Атина, ако те искат да се възползват от нея, тъй като сега и Анкара се намира в дълбока икономическа, политическа и държавна криза, смятат в Брюксел.
