От миналата седмица обаче, когато летища първо във Великобритания, а след това и в Германия, Франция, Полша, Австрия, Швейцария и скандинавските страни започнаха да затварят заради отделената пепел от вулкана с непроизносимо име Ейяфятлайокутл в Исландия, се появи цяла армия експерти да обяснят как вулканичната прах поврежда двигатели.
Внезапно се оказа и че почти всеки друг е станал експерт
Един приятел, който дотогава не проявяваше интерес към самолетната механика, обясни как два самолета вече били засегнати.
Друг излезе с подробно описание на научния процес, чрез който пепелта влиза в двигателя, разтапя се и се превръща обратно на камък - нещо, което наистина никой не иска във вътрешността на самолетни двигатели.
Някои пък се ориентираха към мистицизма
Един британски познат възприема това като "божие наказание заради лошите неща, които сме направили на Земята".
Друг мисли, че това е началото на дълги години вулканична активност и предвестник на края на цивилизацията във вида, в който я познаваме.
Не е изненада, че поляците са особено стреснати от съвпадението между появата на облака пепел и погребението на техния президент и други висши държавници, които загинаха в странна и трагична катастрофа на 10 април.
Исландският вулкан попречи на президента Обама, сред мнозина други, да присъства на погребението на президента Лех Качински в Краков в неделя.
Германската канцлерка Ангела Меркел също поднесе извинения с обаждане от Италия, където лидерката нанай-голямата европейска икономика бавно се придвижваше към къщи с лека кола.
Естествено, разбирам защо някои искат науката да обясни това странно събитие и защо други виждат в него отмъщение от боговете на вулканите.
Живея в Полша и прекарах последните няколко дни по погребения и паметни служби, слушайки хора, коитосе опитваха да открият смисъл в една безсмислена самолетна трагедия.
Този облак прах не е такъв тип трагедия
Въпреки това изригването на Ейяфятлайокутл може да продължи до следващата седмица, следващия месец или следващата година.
Това би превърнало вулкана в едно от онези природни явления, които подобно на земетресенията и вълните цунами променят икономиката и политиката на цял регион.
Не е чудно, че чувстваме нужда да търсим научно и мистично значение на ветровете, магмата и праха.
Последните няколко дни вече разкриха, че разчитаме на въздушния транспорт за много повече неща, отколкото обикновено си представяме.
Неща като супермаркетите - всички тези пресни плодове - и цветарските магазини.
Неща като симфонични концерти, професионални футболни мачове и международни отношения.
Всъщност "европейската интеграция", както я разбираме, се оказва изцяло зависима от надеждното пътуване по въздух.
През последните две десетилетия - без почти никой да забележи -
европейците започнаха да живеят като американци,
поне в тесния смисъл на понятието - преместват се в чужбина заради работата си, живеят известно време в една страна, а след това отиват в друга и в крайна сметка се прибират у дома или не.
Правят бизнес в страни, чийто език не разбират, почиват на Средиземно или Балтийско море, отиват на гости на майка си през уикенда.
Доказана бе грешката на скептиците, които мислеха, че европейският общ пазар никога няма да заработи, защото няма да има мобилност на работната ръка в Европа.
Ако обаче, както предричат някои, европейският въздушен транспорт стане ненадежден за неопределено дълго време, всичко това би се променило.
Ламанша и Атлантическият океан внезапно ще изглеждат по-дълбоки, а европейският континент по-широк и по-дълъг - почти сякаш сме се върнали един век назад.
Някои хора помнят нещата другояче
По някакво съвпадение неотдавна посетих Елис Айлънд (EllisIsland.org) със сина си и ми направиха впечатление някои изложени снимки.
Те показваха смелостта, страха и решителността по лицата на хора, които са пристигнали през 90-те години на XIX в. или в началото на XX в. от далечни места като Варшава и са знаели, че може никога да не се завърнат там, откъдето са дошли.
Няколко дни по-късно взехме самолет до Варшава и изобщо не се замислихме. Колко по-различен би станал светът, ако този вид пътуване внезапно отново стане невъзможно или дори само ненадеждно.
Източник: в. "Уошингтън поуст" / превод: БТА
Последвайте ни
