Подкрепа за българските екологични петиции в ЕС

К�и �исията по петициите към Европейския парламент разгледа вчера на своето последно заседание за настоящия си мандат отново подадените от български граждани петиции относно "Натура 2000" в България, съобщиха от сдружението "Граждани за Рила".

Трима представители на Коалиция "За да остане природа в България" са представили проблемите с шест защитени зони - Странджа, Иракли, Камчийски пясъци, Калиакра, Рила и Пирин, които се нуждаят от спешни действия за прекратяване на нарушенията, позволявани от българските институции при строителството на нови обекти и ски и морски курорти.

От Коалицията призоваха Комисията по петициите да настоява пред Европейската комисия за откриване на спешни наказателни процедури поради множеството нарушения на българското и европейското законодателство, разказват еколозите.

Според тях следва да бъде доведен докрай процесът по приемане на мрежата "Натура 2000"в пълния й размер, което включва приемане на зона "Рила-буфер", както и допълване на някои зони за птиците до пълния им предложен размер.

Представянето на българските молители е срещнало разбирането на членовете на комисията, които вече са били добре запознати с проблемите на българската природа. Силна подкрепа са оказали евродепутатите Дейвид Хамърщайн и Душана Здравкова.

В резултат на дискусиите Комисията по петициите е взела решение да изпрати незабавно твърдо и настойчиво писмо до комисаря по околната среда и водите Ставрос Димас с настояване да не се бавят повече наказателните процедури по най-спешните и драстични случаи.

Освен това от Европейския омбудсман ще бъде поискано да разследва ЕК за пасивната й позиция по отношение на нарушенията в България и бавната й реакция.

След заседанието Коалицията "За да остане природа в България" внесе нова петиция от български граждани, настояваща за спиране на незаконния лифт "Хижа Пионерска-хижа Рилски езера" в Рила и за извършването на рекултивация на района, се казва още в съобщението на "Граждани за Рила".

Припомня се, че независимо от подадената преди повече от година в Европейския парламент петиция за недопускане на строителството на този незаконен обект, подкрепена от над 170 000 души, липсата на реакция от страна на българските институции позволи съоръжението да бъде пуснато в експлоатация.