Почина борецът за справедливост Хорхе Семпрун

На 87-годишна възраст почина в дома си в Париж испанският писател и бивш министър на културата Хорхе Семпрун.

"Нито съм писател, нито съм политик. Аз съм само човек, преживял Бухенвалд", казваше този яростен борец за справедливо общество.

Политически той е бил ангажиран с Испанската комунистическа партия, организирал е нелегалната съпротива срещу диктатурата на Франко в периода 1939-1975. Участвал и във френската съпротива срещу нацистка Германия по време на Втората световна война.

През 1943 г. го залавя Гестапо и го изпраща в концлагера Бухенвалд, където той оцелява до 1945 г.

След войната е издигнат за член на ЦК Испанската компартия, а през 1964 г. е изключен заради антисталинистки изказвания.

В романа "Втората смърт на Рамон Меркадер" (1969) Семпрун окончателно разчиства сметките си с комунизма и това направи името му нежелано за цензурата в държавите от социалистическия лагер.

Автор е на  автобиографични книги за оцеляването в концлагера, на романи за насилието и неговите крайни, терористични форми в съвременния свят.

Като беглец след Испанската гражданска война, той пише книгите си на френски език в Париж, където живее в изгнание от 1939 г. Първата книга на родния си испански издаде едва 80-годишен - "20 години и един ден" разказва за годините на нелегалност.

След края на режима на Франко Хорхе Семпрун често се връщаше в Испания и дори бе министър на културата през 1988-1991 г. в социалистическото правителство на Фелипе Гонзалес. Но трудно понасяше рамките на партийната дисциплина и се оттегли.

Заради свободолюбивия си дух не беше подходящ за политиката, макар да произхожда от семейство на политици - единият му дядо е бил пет пъти министър-председател преди Франко, един чичо - вътрешен министър.

"Ако сега съм на 20 години, никога не бих помислил за комунистическа революция", заяви той неотдавна за вестник "Ел периодико" (elperiodico.com). Семпрун водеше свой блог в интернет, чрез който разпространяваше размирни идеи.

Политическите си пристрастия Семпрун най-ярко изрази в киното. Той бе сценарист на филми на най-политизираните европейски режисьори. Най-известни са "Войната свърши" (1968) на Ален Рене, "Z - Анатомия на едно политическо убийство" и "Признанието" (1970) на Коста-Гаврас - всичките с Ив Монтан в главните роли.

На български език през 1966 г. е издадена книгата "Голямото пътуване" - спомени от концлагера Бухенвалд.