На 87-годишна възраст почина в дома си в Париж
испанският писател и бивш министър на културата Хорхе Семпрун.
"Нито съм писател, нито съм политик. Аз съм само човек, преживял Бухенвалд",
казваше този яростен борец за справедливо общество.
Политически
той е бил ангажиран с Испанската комунистическа партия, организирал е
нелегалната съпротива срещу диктатурата
на Франко в периода 1939-1975. Участвал и във френската съпротива срещу нацистка Германия по време на
Втората световна война.
През 1943 г. го залавя Гестапо и го изпраща в концлагера
Бухенвалд, където той оцелява до 1945 г.
След войната е издигнат за член на ЦК Испанската компартия, а през 1964 г. е изключен заради антисталинистки изказвания.
В романа "Втората смърт на Рамон Меркадер" (1969) Семпрун окончателно
разчиства сметките си с комунизма и това направи името му нежелано за цензурата в държавите от социалистическия лагер.
Автор е на автобиографични книги за оцеляването
в концлагера, на романи за насилието и
неговите крайни, терористични форми в съвременния свят.
Като беглец след Испанската гражданска война, той пише книгите си на
френски език в Париж, където живее в изгнание от 1939 г. Първата книга на
родния си испански издаде едва 80-годишен - "20 години и един ден" разказва за
годините на нелегалност.
След края на режима на Франко Хорхе Семпрун често се връщаше в
Испания и дори бе министър на културата през 1988-1991 г. в социалистическото правителство
на Фелипе Гонзалес. Но трудно понасяше рамките на партийната дисциплина и се
оттегли.
Заради свободолюбивия си дух не беше подходящ за
политиката, макар да произхожда от семейство на политици - единият му дядо е бил пет
пъти министър-председател преди Франко, един чичо - вътрешен министър.
"Ако сега съм на 20 години, никога не бих помислил за
комунистическа революция", заяви той неотдавна за вестник "Ел периодико" (elperiodico.com). Семпрун водеше свой блог в интернет, чрез който
разпространяваше размирни идеи.
Политическите си пристрастия Семпрун най-ярко изрази в
киното. Той бе сценарист на филми на най-политизираните
европейски режисьори. Най-известни са "Войната свърши" (1968)
на Ален Рене, "Z - Анатомия на едно политическо
убийство" и "Признанието" (1970) на Коста-Гаврас - всичките с Ив Монтан в
главните роли.
На български език през 1966 г. е издадена книгата "Голямото
пътуване" - спомени от концлагера Бухенвалд.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
