Преди повече от година мистериозен мъж в Калифорния наема порно режисьор и няколко неизвестни актьори, за да направи боклучав филм за пророка Мохамед.
Сега иранска фондация увеличава наградата за главата на Салман Рушди, като казва, че ако той бе убит по-рано заради богохулната си книга "Сатанински строфи", новият антиислямски филм никога нямаше да бъде направен.
Забравете кръстоносните походи, Палестина, свалянето на демократично избраното правителство на Иран през 1953 г.
От нас се очаква да повярваме, че всъщност Салман Рушди е наклонената плоскост, която е довела до Сам Басайл (режисьорът на филма "Невинността на мюсюлманите").
Логиката в подобно твърдение е толкова абсурдно изкривена, че прилича на лоша шега.
В действителност обаче не се случва нищо смешно - тази логика е толкова сериозна, че оставя четирима мъртви в Либия и буреносни протести от Пакистан до Йемен.
След атаките на 11 септември много американци си задаваха въпроса: "Защо ни мразят толкова много?". Сега този въпрос е изместен от друг: "Защо се обиждат толкова лесно?".
В статия за "Вашингтон пост" Фуад Аджами, старши сътрудник в института "Хувър" към Станфордския университет, нарича това "липса на модерност", защото според него модерността изисква готовността да бъдеш обиждан.
Аджами пише, че Близкият изток е хиперчувствителен на тема славното си минало и неприятното си настояще.
Според него това кара много мюсюлмани да се гордеят със своята култура, но едновременно с това дълбоко да се срамуват от това, което виждат около себе си по отношение на икономическия растеж, политическите свободи и правата на жените.
Според Аджами това е сблъсък на цивилизации и варварите буквално са пред портите.
"Наивните протестиращи вярват, че именно в тези крепости (американските посолства и консулства) се въздигат и свалят владетели. В същото време тези дипломатически мисии дават жадуваните визи и път към възможностите на Запада.
Младите мъже, които протестират пред посолствата на САЩ през последната седмица са рожби на тази смъртоносна смесица от привличането към американската мощ и отричането й", пише Аджами.
Тази хипотеза е привлекателна за много от читателите на Запад, без значение дали са консервативни или либерални, защото в нейната постановка Западът има превес, той е крепостта на цивилизованите, а гневните тълпи протестират, защото дълбоко в сърцата си те копнеят за това, което той предлага - демократични свободи и водопровод.
Този гняв обаче не се движи само в едната посока
"Намираме се в ерата на оскърбленията,
в която мизата постоянно трябва да се вдига, за да се поддържат пламъците. Затова е нужна глобална машина за оскърбления", пише Боби Гош от сп. "Тайм".
САЩ имат свещеника Тери Джоунс, който иска да изгори Корана, да съди Пророка и да рекламира некадърния филм на Басайл. Египет пък разполага с телевизионния водещ Ал-Нас Шейх Халед Абдалах, за когото Гош пише, че е точно толкова язвителен и опортюнистичен, колкото и Джоунс.
Никой не е обръщал внимание на антиислямисткия филм в продължение доста време, и с право, преди хора като Абдалах и Гош да го подхванат, всеки от своя край.
Това разгневи и салафитите, които от няколко месеца протестират пред американското посолство в Кайро с искания за освобождаването на Омар Абдел Рехман, "слепия шейх", който лежи в затвора в САЩ за планирането на серия бомбени атаки.
Гош пише: "Заедно тези проповедници на омраза са лицето на глобалния бизнес с оскърбления, в който хората работят от зори до здрач, за да обиждат и да бъдат обиждани, най-често на тема религия, както и за да възпламени опасната смес от невежество и подозрение, която съществува както в САЩ, така и в Арабския свят."
Не става дума за филма. Това е само предтекст, използван от хората, които искат да щурмуват посолството. Ситуацията е добра за всички действащи лица, пише Исандр Ел Амрани за в. The National в Абу Даби.
"Каскадата от оскърбления, която следва, е предвидима. Ислямофобите на Запад ще кажат: Казахме ви, че са фанатици, а властващите над тълпите демагози на Изток ще обявят: Казахме ви, че те не ни уважават. Политиците навсякъде ще използват езика на оскърблението в жалките си сметки."
Така че истинският въпрос не е дали филмът да бъде забранен или не, а как да се справим с глобалния бизнес с оскърбления. Салман Рушди има идея, която предложи в интервюто си за Си Ен Ен в Индия:
"Омръзна ми религията да претендира за привилегии. Няма друга идея в света, чиито последователи да настояват, че се нуждае за защита. Ако една идея е силна, то тя ще устои на критиките."
Хафиз Саид, лидерът на ислямистка военна организация в Пакистан, има съвсем различна гледна точка.
"Ние искаме не само извинение от правителството на САЩ, но и обесването на всички, които участват в този богохулен филм". (В добавка към прекъсването на всички връзки на Пакистан със Запада)
Отговорът не е и във връщането към света отпреди Арабската пролет, когато Западът приласкаваше близкоизточните диктатори, стига петролът да се лее и противниците на режима да са в затвора.
Никога няма да има свят, в който тези фанатици не съществуват, но може да съществува такъв свят, в който те да нямат толкова голямо значение
За да се случи това, трябва да бъдат анализирани социалните, икономическите и политическите причини, които позволяват на сеещите омраза да процъфтяват, както и да са част от свързани с държавата фондации като тази, която увеличи наградата за главата на Салман Рушди.
Това е дълъг и отегчителен процес и Арабската пролет бе едва началото му.
Властите в Египет вече са в хватката на противоречието, което предизвикаха, като едновременно подкрепиха протестите срещу филма, но и трябваше да изпратят войници да охраняват американското посолство.
Мой приятел сравнява ситуацията с епидемията от малария и денге в Индия.
Комарите няма да изчезнат, без значение колко са досадни. Хората могат да се справят с проблема, като открият причините за заразата. Това няма да премахне комарите, но ще сведе до минимум вредите от тях. Другият вариант е да ги пръскаш с ДДТ, за да откриеш 10 години по-късно, че комарът от вчера днес вече е мутирало чудовище.
