Това не се случва за първи път - в края на 2007 г. Суворов даде на българското издателство правото да издаде за първи път в света заключителната книга на изследването му за началото на Втората световна война. "Последната република, Част втора", е книгата, с която завърши трилогията "Ледоразбивачът".
Главният герой на "Змиеядеца" е професионален убиец от зловещия Народен комисарият на вътрешните работи (НКВД) в СССР, но през неговата съдба и неговия поглед авторът разказва за безпощадните чистки, извършени от вожда Й.В. Сталин в специалните служби през 1936-1938 г.
Един от централните персонажи в книгата е „Железния Генрих" -- Генрих Григориевич Ягода, сложен на поста генерален комисар на Дъравна сигурност оп Сталин, избил хиляди хора, обвинени в предателство и в какво ли не още, и накрая разстрелян в мазето на централната сграда на НКВД на „Лубянка" в центъра на Москва.
Ягода сформирал на свое лично подчинение специална наказателна рота: високи и широкоплещести спортисти. Дисциплината ебилазверска, подготовката - жестока: стрелба с всички видове оръжие, ръкопашен бой, хвърляне на гранати - далечина и точност, щурмова полоса, маршове с пълно снаряжение, продължаващи почти по цял ден, управляване на коли и мотори, взривно дело...
Използвали верните момчета при изпълнение на присъдите. Ликвидирали осъдените на смърт с ритници, с тояги и палки, с железа, за да развият у себе си изключителна злоба и ярост.
Виктор Суворов е литературният псевдоним на Владимир Богданович Резун - съветски офицер-разузнавач от украински произход. През 1974 г. завършва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на Съветската армия, изпратен е в Женева, където четири години работи в резидентурата на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление) под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН.
През 1978 г. бяга и поисква политическо убежище във Великобритания, за което е осъден задочно на смърт чрез разстрел от Военната колегия на Върховния съд на СССР. Присъдата му не е отменена. Суворов преподава във военна академия във Великобритания.
Също тези дни издателство "Фама" (famapublishers.com) пусна от печат книгата "Островът на канибалите", потресаващ разказ на френския изследовател и писател Никола Верт за това
как Сталин е превърнал 10 хиляди души в човекоядци.
През пролетта на 1933 г. сталинските служби задържали близо 100 000 души, с цел „прочистване" на Москва и Ленинград, и ги депортирали в Сибир, главно в трудови лагери. 10 000 от тях били изоставени на остров Назино без храна и подслон.
Никола Верт е френски историк съветолог, който възстановява страшните последни дни на тези хора, позовавайки се на доскоро свръхсекретни архивни материали, и умело разгръща „случаят Назино" до по-общата история на съветската лудост през 30-те години на ХХ век. Той е един от авторите на "Черна книга на комунизма".
Тогава целта на Сталин била да се прочисти обществото от „чужди елементи" - противници на насилствената колективизация, скитници, цигани, „кулаци" и техните семейства.
„Островът на канибалите" предизвиква читателите не само да научат страшните факти за сталинския наказателен социален контрол и провалилата се съветска утопия, но и за потенциалната възможност да се стигне до безогледна бруталност във всяка епоха - включително нашата.
Последвайте ни
