Молдова - страна на кръстопът между Изтока и Запада

Молдовците, които в сряда ще гласуват за нов парламент, могат да избират между управляващите комунисти, които призовават за запазване на близките отношения с Русия, и либералните им опоненти, които искат сближаване със Запада.

Досегашният президент, комунистът Владимир Воронин, който иска да остане близо до лостовете на властта и след като се оттегли от този пост, предупреди молдовците, че ако се гласува срещу неговата партия, това ще застраши съществуването на бившата съветска република.

Воронин разпусна парламента миналия месец и насрочи изборите, след като опозиционните партии на два пъти осуетиха плана му парламентът да избере за следващ президент посочен от него наследник.

Вклинена между Украйна и Румъния, страна членка на Европейския съюз, с която е свързана етнически и езиково, Молдова зависи икономически от бившия си имперски господар Русия.

Освен това в молдовския сепаратистки регион Приднестровие са разположени руски войски.

По време на предизборната кампания, която бе изпъстрена със злостни нападки, Воронин обвини либералните опозиционни партии, които в общи линии са прорумънски, че се надяват Молдова да бъде погълната от западната си съседка.

По-голямата част от днешна Молдова някога е била част от Румъния и около 800 хил. молдовци, отвръщайки на предложение от Букурещ, вече са получили или кандидатстват за румънско гражданство.

Воронин, който е популярен сред по-възрастните гласоподаватели и в селските райони, обвини Букурещ, че е подстрекавал ожесточените протести, които избухнаха, след като комунистите излязоха първи на изборите през април.

Тълпи от предимно млади хора плячкосаха сградите на президентството и парламента. Опозиционните партии се дистанцираха от насилието, но заявиха, че вотът е бил фалшифициран.

Намеквайки за ролята на Румъния в априлските събития, Воронин заяви в обръщение, публикувано във вестниците: "Либералите и техните истински господари се нуждаеха от  страна, изтощена от хаоса и страха, готова да предаде своята държавност и демокрацията си".

"Защити Родината си!" - гласят билбордовете на комунистите, поставени из цял Кишинев сега.

68-годишният Воронин първоначално се обвърза с Русия, след това за малко се обърна към Румъния, но сега отново е по-приятелски настроен към Кремъл. Той не може да се кандидатира за трети мандат, но остана на политическата сцена, като си осигури да бъде избран за председател на парламента.

Русия подкрепя Воронин и обещава заем от 500 млн. долара, за да помогне на Молдова, най-бедната страна в Европа, да се справи с финансовата криза.

В надпреварата за парламента участват десет партии, които трябва да преминат петпроцентов праг, за да влязат в 101-местния парламент.

Съгласно проучванията на общественото мнение комунистите на Воронин водят с повече от 30% срещу почти 50% подкрепа, която имаха през април.

Три опозиционни партии, които са по-популярни в градовете, събират общо 30% или повече.

Крайнодясната Либерална партия на парламентариста ветеран Михай Гимпу е подкрепяна от над 13%. Тя се обявява за "братски" връзки с Румъния, членство в ЕС и НАТО и за излизане от доминираната от Москва Организация на независимите държави.

Дясноцентристката Либерално-демократическа партия на Влад Филат има над 7%, което е по-малко от над 12%, които имаше през април.

Подкрепата за Центристката демократическа партия скочи от 4 на 10%, най-вече заради новия й лидер Мариан Лупу, който се отцепи от комунистите, след като изрази разочарованието си от Воронин. Анализатори твърдят, че харизматичният интелектуалец може да се обедини по-късно с комунистите, ако Воронин излезе от политиката.

Според някои Лупу, чийто предизборен лозунг е "Трябва да сложим край на политическата война", може да изиграе ролята на посредник, способен да сложи край на мъртвата точка, до която води противопоставянето между ляво-дясно и дори може да стане президент.