Мей не може да разчита на Тръмп и Европа срещу Русия

Н а западните политици отне доста време да преценят мащаба на заплахата, която представлява Русия на президента Владимир Путин.

Докато Тереза Мей навлиза в открита конфронтация с Москва е ясно също, че разрешаването на конфликта, предизвикан от престъплението в Солсбъри, може да отнеме години, пише Симон Тисдал в коментар за „Гардиън“

Лондон гони руски дипломати, замразява контакти с Москва

Какво е „Новичок“ – отровата срещу Скрипал и дъщеря му

Студена или гореща, открита или прикрита, тази война ще бъде дълга и Великобритания ще се нуждае от всичките си приятели и съюзници, за да надделее над един безмилостен противник. Дали ще получи искрена, достатъчна и навременна подкрепа обаче е въпрос, пораждащ сериозни съмнения, отбелязва вестникът.

The Guardian view on Theresa May and Russia: tackling the troll state | Editorial https://t.co/6xK3hMtNbX

— Rafael Behr (@rafaelbehr) March 15, 2018

Не става дума само за Солсбъри. Путин преминава неприкосновени граници - в страната си и в чужбина - с нарастваща безнаказаност, откакто се издигна на позиция с национално влияние пред 1999 г. Той създаде репутацията си с брутална умиротворителна кампания в Чечения, оправдана с поредица подозрителни бомбени експлозии в жилища.

Бившият руски агент Александър Литвиненко, по-късно убит в Лондон, обвини за взривовете руската Федерална служба за сигурност и, косвено, Путин. Оправданото усещане за слабостта, колебанията и разделението на Запада оттогава насърчават Путин в една схема на ескалиращо агресивно поведение.

Сред основните проявления на това са войните в Грузия и Украйна, кибератаките срещу страните от НАТО, намесата в избори, операции за дестабилизация, както и кървавата сирийска интервенция, отбелязва статията.

Путин е насърчаван още повече от господството му в Русия,

постигнато чрез манипулиране на избори, свеждане на Думата до безкритично приемащ закони парламент и елиминиране, с различни средства, на водещи опоненти, критици и свободни медии.

Либералният реформатор Борис Немцов, убит през 2015 г., и разследващият журналист Анна Политковская, убит през 2006 г., са само две имена в дълъг списък, който в крайна сметка може да включва и Сергей и Юлия Скрипал.

Осъдиха физическите убийци на Борис Немцов

Обвинените за убийството на Анна Политковская бяха признати за виновни

Основните действия на Путин са чувство за руска изключителност - че по някакъв начин Русия е различна и не е обвързана със законите и задълженията на международния ред, основан на правила, въведени след 1945 г. Неговото отношение се корени в ерата на доминиращата съветска суперсила.

Още една „руска смърт” в Лондон, Кремъл заплаши да спре британските медии

Путин: Предателите ще умрат. Кремъл ли отрови Скрипал

Царската Русия от XIX век завижда и се наслаждава на Европа.

След революцията от 1917 г. тя се ориентира в опозиция на запад, а Путин съживи тази традиция. Доскоро западните лидери не искаха да вярват в доказателствата за собствените си очи и в разузнавателните си служби.

Oт една срана има истински страх, че сблъсък с Путин може да доведе до някакъв вид военна конфронтация с несигурен и параноичен лидер, който се хвали с ядрения си арсенал.

На второ място са обичайните стратегически и дипломатически съображения: Русия е влиятелен участник в големи международни въпроси като Северна Корея и Иран. Има важни бизнес и търговски интереси.

Преди години Джордж Буш каза, че може да види душата на Путин, след което откри черна дупка. Барак Обама наивно се опита да "възстанови" отношенията си с Русия, но планът му пропадна. От своя страна, Доналд Тръмп е скандален путинофил - и никой не знае защо.

Путин се пошегува: Обиден съм, че не съм в „кремълския списък“ на САЩ

Непрекъснатият отказ на Тръмп да критикува директно Путин,

независимо дали става дума за употреба на химическо оръжие в Сирия или за скрита кампания за подкопаване на изборите в САЩ, предполага, че руският лидер има някакво влияние върху него.

Това вероятно свързано с миналите бизнес отношения на Тръмп в Русия. Федералното разследване на Робърт Мюлер може би ще хвърли повече светлина върху това.

Германия, която е хронично зависима от руската енергия (почти 40% от вноса на нефт и 35% от нейния газ е дошъл от Русия през 2016 г.), има очевидна уязвимост в хипотетична конфронтация.

White House backs UK decision to expel Russian diplomats over #Skripal saga https://t.co/T5WptVDX4T pic.twitter.com/hzLDnWToGk

— RT (@RT_com) March 15, 2018

Франция има заложени търговски интереси.

В Италия има голямо мнозинство за премахване на санкциите, свързани с Крим. Така че, когато Тръмп уверява Тереза Май за неспирната си подкрепа, тя не трябва да взимам думите му за чиста монета.

Тръмп говори много, но е по-важно това, което той прави или не прави. Досега е дал на Путин безплатен пропуск. Досега е отказал да приеме санкциите на Конгреса над намесата в изборите; съгласил се е с незаконната окупация на Крим от Русия и е разгневил и подкопал НАТО - последната отбранителна линия на Великобритания.

И когато Емануел Макрон, френският президент, говори за "солидарност", Великобритания се пази. Тази любима френска дума може да означава нищо или нищо.

Подобен скептицизъм трябва да се прилага и за изразите на подкрепа, идващи от Брюксел

и други столици на ЕС. Отчетът на Европа за вземането на единни, безкомпромисни действия в отговор на големите международни предизвикателства не е впечатляващ. Един от последните примери е Сирия. Европа колективно говори за добра игра, но рядко “отбелязва голове” и човекът в Кремъл го знае.

Събирането на тези приятели и партньори в сплотения съюз, който може да свали Путин и да наложи стъпка в поведението му, е висока летва за Тереза Мей, а сега е още по-голямо предизвикателство заради Брекзит.

Да се предположи, че лошото чувство от излизането Великобритания няма да окаже въздействие върху бъдещото сътрудничество на ЕС в такива случаи, е заблуда.

Естествено, всички са съгласни, че това, което се случи в Салисбъри, е възмутително, но е друг въпрос дали ще се направи нещо на практика, особено ако това навреди на националните интереси.

Когато ножът опре до кокала, изглежда малко вероятно, Тръмп и Европа да дадат на Май пълната подкрепа, от която се нуждае отчаяно, докато се изправя срещу един от най-безскрупулните и опасни лидери в света. Това ще бъде дълга война – и не само с Русия.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.