ДПА: Падането на Берлинската стена отвори вратите към Индокитай

Падането на Берлинската стена имаше дълбоки последствия - както положителни, така и отрицателни за бившите азиатски сателити на Съветския съюз в Индокитай - Виетнам, Лаос и Камбоджа, пише в анализ ДПА.

През 1975 г., след военния разгром на САЩ, страните решиха да заложат на комунизма, но още в началото на 80-те години се появиха първите пукнатини в системата. На кървавия ултра-маоистки режим на Пол Пот в Камбоджа бе сложен край през 1979 г. с военната интервенция на Виетнам.

Лаос, където имаше малко компании за национализиране, продължи да получава помощ от Запада и още през 1981 г. се отказа от усилията да налага контрол върху цените, а към средата на 80-те години започна да говори за "нов начин на мислене".

През 1986 г. Шестият партиен конгрес въведе реформистката политика, известна като "нов път", с което беше поставено началото на прехода към пазарна икономика. Смяната на курса бе реакция на икономическата криза, обхванала страната, но беше повлияна и от икономическите реформи в Китай и от политиката на "перестройка" на Михаил Горбачов в тогавашния СССР.

Падането на Берлинската стена ускори икономическите реформи в района на Индокитай и едновременно с това послужи като политически сигнал за комунистическите лидери.

Най-силно влияние върху Виетнам по онова време оказа фактът, че хората престанаха да гледат на социализма като непреходна форма на обществени и икономически отношения, заявява виетнамският историк и член на Националното събрание Зунг Чуонг Куок. Това разкри изключително големи възможности за виетнамците, изтъква той.

В икономическата сфера разпадането на съветския блок в Източна Европа през 1989 г. помогна да се стабилизира "новият начин на мислене".

Най-сериозното последствие от падането на Берлинската стена беше, че икономическите реформи във Виетнам получиха стимул за прогрес, казва Лезан Зоан, бивш директор на виетнамския Институт за управление на икономиката.

Но на политическо равнище разпадането на съветския блок разпали страховете, че икономическите и социалните реформи, които бяха започнали във Виетнам, ще доведат и до сваляне на режима.

В страната първоначално падането на Стената предизвика отчаяние, твърди Нгуен Чан Бат, един от първите привърженици на икономическите реформи, а сега директор на консултантската компания "ИнвестКонсулт".

"То изтласка комунистите в ъгъла и ги накара да започнат да мислят на високи обороти и да се съобразяват с всички политически играчи, както във Виетнам, така и в чужбина", смята той.

През 1989 г. Виетнам се изтегли и от продължилата близо десетилетие война в Камбоджа и започна да се отваря към света с надеждата, че САЩ ще вдигнат икономическото ембарго, което до този момент не позволяваше достъп до финансиране от източници извън съветския блок.

За съседна Камбоджа краят на виетнамската окупация създаде възможност за травматизираната и дълбоко разделена нация най-сетне да се помири с отвратителното си минало и да сложи край на гражданската война.

Парижкият мирен договор от 1991 г. очерта пътя на Камбоджа към демократизация и осигури средства от международните донори. В страната бяха изпратени мироподдържащи сили на ООН, които поеха управлението на страната до произвеждането на свободни избори.

Две десетилетия по-късно в прохождащата демокрация там все още доминира една единствена партия, макар и некомунистическа - Камбоджанската народна партия на премиера Хун Сен, бивш кадър на Червените кхмери.

"Истината е, че без присъствието на ООН Камбоджа щеше да се управлява от монолитна властова структура, също като Лаос и Виетнам. Но ООН не може да контролира нито армията, нито онези, които се стремят към все повече власт", коментира за ДПА политическият наблюдател Чеа Ванат.

Две десетилетия след падането на Берлинската стена и Виетнам, и Лаос остават под контрола на съответните комунистически партии.

Междувременно икономиката и на трите страни, стимулирана от външна помощ и преки чуждестранни инвестиции, през последните 20 години процъфтява, макар и те вече да усещат последствията от глобалната финансова криза.

През 2008 г. брутният вътрешен продукт в Камбоджа и Лаос се увеличи със 7%, а във Виетнам - с 6,2%, главно благодарение на износа за западни държави.

През 1988 г. СССР поглъщаше половината от търговския стокообмен на Виетнам, който носеше на страната по 2 млрд. тогавашни рубли годишно.

Дружбата с разпадналия се съветски блок донесе и някои ползи. Германското правителство например се възползва от приятелските връзки на Ханой с бившата Германска демократична република - страна, на която Виетнам вярваше толкова дълбоко, че й разреши да печата националната парична единица.

Лаос, страна, която хронично страда от липсата на човешки ресурси, все още не може да се оправи от изчезването на стипендиите в страни от комунистическия блок, благодарение на които хиляди лаосци получиха образование в Съветския съюз и ГДР.

"Когато СССР се разпадна, системата на стипендиите изчезна. Това остави огромна празнина по отношение на образованието, която все още не може да бъде запълнена", заявява Питър Фодж, директор на преуспяващата фирма за износител на дървесина "Бурафа груп" във Виентян.