Преводачите са връзката, която позволява на 27 държави да разговарят помежду си, изразявайки деликатните тънкости на европейските отношения на 23 официални езика. Те не допускат сложната структура на Европейския съюз да изпадне в хаос като Вавилонската кула.
При десетки срещи всеки ден във всички европейски институции - Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на министрите - преводачите трябва да са на линия по всяко време, за да се грижат нищо да се изгуби в превода.
Само преводаческата служба на Комисията има на разположение състав от 500 преводачи на пълно работно време, които са подкрепяни от 400 преводачи на свободна практика, когато натискът стане непосилен - с търсене на превод от естонски на датски или гръцки, или от португалски на малтийски и словенски.
Симултанните преводачи, седящи по двама или трима в затъмнените стъклени кабини в дъното на конферентните или пленарните зали (които се наричат interpretators, никога translators - интерпретиращи, а не просто предаващи текста) са сплотена групичка, обитаваща един многоезичен свят, в който много зависи от нюансите.
"Кабинката е тясна, неизбежно е да имаш интензивна и близка връзка с хората, с които работиш,'' казва Андрес Барейро, преводач в Комисията, чийто роден език е галисийски (говори се в Северозападна Испания), но той също превежда от и на финландски, английски, испански и португалски.
Винаги се стараеш да предадеш посланието и да схванеш основните идеи на речта, а не просто да повтаряш всичко. Предполагам затова се наричаме ''интерпретатори'', обяснява той.
Барейро е започнал да работи в отделната преводаческа служба на Европейския парламент преди 10 години, след което се премества да работи за Комисията, където може да бъде повикан да "интерпретира" понякога на 20 срещи на ден.
Напрежението може да бъде много голямо, докато преводачите трябва да уловят и най-малките нюанси на това, което президентът Никола Саркози говори за регулацията на финансовите пазари, и да го преведат симултанно, например на шведски (в зависимост от езиците им).
През цялото време трябва да са сигурни, че са схванали намека в интонацията на Саркози, че са разбрали финансовата терминология и че са предали всичко това незабавно на шведски без никакъв риск от недоразумение, което би могло да доведе до дипломатически инцидент или да има нежелан ефект върху финансовите пазари.
Разходите възлизат на около 250 милиона евро (335 милиона долара) годишно, но както подчертават поддръжниците на преводаческите услуги, това е само около 50 евроцента на всеки гражаднин на ЕС.
Ключът към добрия превод, казва Барейро, който има дипломи по право и икономика, е планиране и усилен труд.
''За себе си мога да кажа, че са чувствам наистина зле, ако не зная за какво става дума,'' казва той, като обяснява, че дискусиите могат да бъдат по всякаква тема - от квотите за риболов в Северно море до търговските ограничения за Виетнам или политиката за конкуренцията на Великобритания.
"Изключително важно е да се постараеш да прочетеш документите предварително. По този начин може да предвидиш евентуални проблеми, които могат да възникнат по време на срещата. Това винаги е необходимо, а разбира се, за някои срещи още повече от другите'', казва той.
Симултанните преводачи не предават дословно всяка дума, те се концентрират върху най-важните аспекти от казаното от говорещия, като "прецеждат" дадената реч до ключовите елементи и ги предават в сбита форма на тези, които очакват превода на слушалките.
Някои възприемат същия тон като оратора, когото инетерпретират, други говорят по-автоматично, а трети дори влагат собствен ентусиазъм и енергия.
Според Барейро грешки се правят рядко, макар отвреме-навреме да се случват неясноти заради погрешно интерпретирана дума.
Макар и много напрегната, работата носи многобройни облаги, защото преводачите са самата фронтова линия, когато се взимат големите решения. Те са вербалният мост между държави и култури, и възлово звено в демократичната верига на Европейския съюз.
Един от най-ярките спомени на Барейро е превода му по време на среща, на която Европейският съюз решава да изпрати сили в Южен Ливан след войната през 2006 г. между Хизбула и Израел.
''Това беше дългоочаквано решение, защото беше много трудно да се намерят войници за тази мисия. Ето защо целият свят го очакваше", споделя Баройро.
Източник: reuters.com/news/lifestyle / Превод БТА
Последвайте ни
