Кой колко плаща за спасяването на Гърция?

По повод постигнатото споразумение по втория спасителен план за Гърция френският в. "Фигаро" (LeFigaro.fr) представя справка за сумите, които ще трябва да платят страните по споразумението.

Планът е за 130 млрд. евро, припомня изданието.

Еврозоната и Европейската комисия

Подобно на първия спасителен план правителствата на еврозоната ще бъдат основните вносители на сумите по втория спасителен план. За Европа фактурата този път ще е по-тежка от преди - около 117 млрд. евро, защото ситуацията в Гърция се влоши и МВФ ще се покаже по-малко щедър, отколкото беше в миналото.

За разлика от първия план, състоящ се от двустранни заеми, вторият план минава през Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), събиращ пари от пазарите благодарение на гаранциите на държавите от еврозоната. Страните с оценка ААА ще трябва да платят повече от другите по втория спасителен план.

Изчислена на базата на дяловото участие във финансирането на Европейската централна банка (ЕЦБ), френската гаранция по спасителния план ще възлезе на 24 млрд. евро. По първия план тя беше 16,8 млрд. евро.

Германската гаранция ще бъде 30 млрд. евро. По първия план тя беше 22,4 млрд. евро. Това прави Берлин главният вложител на средства по втория гръцки спасителен план.

МВФ участва по-скромно

За втория спасителен план за Гърция МВФ се очаква да отпусне не повече от 13 млрд. евро. През 2010 г. МВФ отпусна 27% от сумата за първия гръцки спасителен план. Това бяха 30 млрд. евро от общо 110 млрд.

Сега МВФ е готов да отпусне едва 10% от общата сума. Участието на МВФ в спасителните планове за Ирландия и Португалия през 2011 г., както и критиките срещу тези спасителни планове, отправени в САЩ, които внасят най-голяма вноска във фонда, намалиха полето на действие на международната финансова институция в еврозоната.

Частният сектор се лишава от над 100 млрд. евро

Частният сектор (банки, инвестиционни фондове, гаранционни фондове), държащ гръцки дългови облигации на стойност над 200 млрд. евро, прие да заличи над 100 млрд. евро от тази сума.

За награда за тази жертва частният сектор ще си подели 30 млрд. евро, взети от държавните средства, вложени във втория спасителен план за Гърция.

Европейската централна банка ще направи подарък от 12 млрд. евро

ЕЦБ, която държи между 44 и 50 млрд. евро в облигации по гръцкия дълг, би трябвало да раздаде на страните членки на еврозоната 12 млрд. евро капиталови печалби, което накрая би трябвало да облагодетелства Гърция.

ЕЦБ се отказва от печалбите, които е реализирала от гръцките дългови облигации, купени при 70 и 80% от тяхната стойност на вторичните пазари в разгара на кризата.

Този подарък на ЕЦБ за страните от еврозоната може да се осъществи след размяна на гръцките облигации, при което ЕЦБ ще бъде защитена в случай на бъдещо преструктуриране на гръцкия дълг.

Втората спасителна програма за Гърция, която ще позволи на страната да избегне фалит, ще бъде съпроводена от

засилен надзор от страна на нейните кредитори,

заяви европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

"Спасителният план за Гърция се основава на стриктни условия: той предвижда да се засили надзора над Гърция и налагане на постоянно присъствие на мисия на Европейската комисия на място", натоварена да помогне на страната да модернизира държавния си апарат, изтъкна европейският комисар.

Изпълнението на условията по плана от Гърция ще се осигури от отделна сметка, съдържаща достатъчно средства за обслужване на дълга й в продължение на три месеца, допълни Оли Рен, цитиран от АП.

Споразумението за Гърция е "от голям мащаб", а

отписването на дълга е "безпрецедентно" за банките кредиторки,

като "целта е да се гарантира бъдещето на страната в еврозоната", заяви след срещата в Брюксел председателят на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер.

Еврогрупата постигна споразумение за радикално намаляване на държавния дълг на Гърция с участието на частния сектор, изтъкна Юнкер.

Юнкер изтъкна, че е оптимист, че на следващата среща на върха на еврозоната в началото на март ще бъде одобрено увеличение на кредитния капацитет на ЕФФС и на фонда, който ще го замести през юли - Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).

В момента кредитният капацитет е общо 500 млрд. евро, което се смята за недостатъчно от много икономисти, предвид необходимостта да се предотврати разпространение на дълговата криза към други страни като Италия или Испания.

Целта е да се комбинират двата фонда - оставащите около 250 млрд. евро в ЕФФС и предвидените 500 млрд. евро за ЕСМ, като

общо кредитният капацитет да достигне около 750 млрд. евро

След като новото кредитно споразумение бъде ратифицирано от парламента, ще дойде моментът за обявяване на избори, заяви премиерът на Гърция Лукас Пападимос на пресконференция в Брюксел. Според Пападимос споразумението

трябва да влезе в парламента за гласуване до 15 март,

съобщава електронното издание на в. "Та неа".

Премиерът отбеляза, че до средата на март трябва да се подготви прилагането на новия план като подчерта необходимостта от засилване на конкурентоспособността на страната, съобщава гръцката телевизия "Антена".

Гърция вече не разполага с лукса да бави реформите, подчерта той.

Решенията на Еврогрупата, взети след продължили дълго време преговори, според него са от определящо значение за гръцката икономика и преструктурирането на дълга на държавата.

Атина ще даде абсолютен приоритет на погасяването на дълга, заяви Пападимос.