Какво да очакваме от "Набуко"

П�е �едицата транзитни споразумения, подписани днес от архитектите на проекта за пренос на природен газ "Набуко", ще придадат така необходимата официална форма на тръбопровода, отлаган дълго заради вътрешни спорове.

Критиците на тръбопровода, който е на стойност 7,9 милиарда евро и до 2014 г. ще започне транспортира 31 млрд. кубични метра природен газ годишно за Европа, твърдят обаче, че срещата днес няма да е достатъчна, за да попречи на подкрепяния от Русия "Южен поток" да се наложи пред проекта, подкрепян от Европа.

Какво пише в споразумението?

Споразумението е подписано от пет от 6-те участнички в консорциума Набуко (Nabucco), през които тръбопроводът се планира да премине - Турция, България, Румъния, Унгария, Австрия. Шестата страна, Германия, няма транзитна роля.

Петте транзитни държави вероятно ще се споразумеят по серия юридически обвързващи условия, както и откъде ще започне тръбопроводът. Турция настоява началната линия да е край Анкара, но други възможности са Грузия и Азербайджан.

В споразумението е изгладен въпросът за сигурността на тръбопровода, което е важно условие за най-източната страна от "Набуко" - Турция, която ще трябва да предотвратява нападения срещу тръбата.

Миналата година сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК) извърши нападение срещу петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, което наложи прекратяване на доставките.

Какво няма да съдържа споразумението?

Един от най-парливите въпроси, който все още не е изгладен, е искането на турската страна да получи правото да ползва 15 процента от газа за вътрешни потребности или за реекспорт. Този въпрос почти сигурно няма да бъде решен в това споразумение, но вероятно ще бъде уреден отделно.

Турският министър на енергетиката Танер Йълдъз заяви, че Турция няма да отстъпи от искането, но според еврокомисаря по енергетиката искането е неприемливо.

Анализатори посочват, че искането прави тръбопровода икономически неприемлив, тъй като страните доставчици няма да искат да продават евтин газ на Турция.

Какво печели енергийната сигурност на Европа?

"Набуко" е приеман като начин да се намали енергийната зависимост на Европа от руски природен газ, след като Москва прекъсна газа си за Украйна през 2006 г. - стъпка, която тогава бе определена като политически конфликт. Страхът от бъдещи доставчици, използващи енергетиката като политическо оръжие, засили каузата на "Набуко".

Днешните споразумения, макар че няма да засегнат по-спорните въпроси, най-вероятно ще засилят интереса на инвеститорите към проекта, повлиян негативно от глобалната икономическа криза и недостига на газови наличности, които да напълнят тръбата.

"Набуко" може да придобие и по-голямо значение в очите на доставчиците на газ. "Може да се окаже добър знак за държавите, които ще са потенциални доставчици, давайки сигнал, че "Набуко" е по-сериозен проект, отколкото са смятали," каза Ана Йеленкович от Евразия груп.

Уреждането на въпроса с исканите от Турция 15% обаче би помогнало на "Набуко" да изпревари значително подкрепяния от Русия "Южен поток", тъй като консорциумът "Набуко" тогава би могъл да започне работа още при откриването на "ловния сезон", когато фирмите купуват дялове от капацитета на газопровода.

"Южен поток", който е увеличил очаквания си капацитет на 63 милиарда куб.м., мина крачка пред "Набуко" миналия месец, когато Азербайджан обяви, че ще даде приоритет на Русия при купуването на газ, когато вторият етап от проекта за разработване на газ в находището Шах Дениз привърши.

Къде са запасите?

Засега не са подписани конкретни споразумения за "Набуко" и не се очакват такива, докато не бъдат уговорени всички подробности за транзита между страните участници.

Липсата на споразумения за доставките спъват политическата воля и финансирането, смятат анализатори. Консорциумът "Набуко" споменава Египет, Азербайджан, а вероятно и Русия и Туркменистан като източници на газ.

Иран би могъл да участва в газопровода, ако Вашингтон нормализира отношенията си с Техеран, заяви по-рано тази година специалният пратеник на САЩ по енергийните въпроси в Евразия.