Имиграцията е истинската пречка пред членството на Турция в ЕС

Можем да съдим за огромното значение, което Западът отдава на Турция, по факта, че както Барак Обама, така и Дейвид Камерън изнесоха речи пред турския парламент само месеци, след като дойдоха на власт в страните си.

Западът се интересува от Турция, защото тя се намира на кръстопътя между Изтока и Запада и представлява рядък пример на мюсюлманска страна членка на НАТО. Разполага и с бързо развиваща се и динамична икономика.

Тези дни обаче Турция е източник на тревоги за Запада.

Страната гласува против санкциите, които ООН наложи на Иран, и влезе в опасна конфронтация с Израел. Но не това, а безплодните усилия на Турция да влезе в Европейския съюз, символизират несигурната връзка на страната със Запада.

Фразата "Talking Turkey" (говоря в прав текст - бел. прев.) означава да говориш прямо и по същество. В Европейския съюз обаче същият израз е синоним на двусмислено говорене и шикалкавене.

От 2005 г. насам ЕС и Турция преговарят по споразумение, което да открие пътя за присъединяването на страната. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози обаче дадоха да се разбере, че са

против членството на Турция.

Правителството в Анкара твърди, че страната все още иска да стане член на ЕС, но външната й политика издава разбираемото й нетърпение.

Затова сега вероятно е моментът да "говорим прямо и по същество". Наистина би било чудесно, ако Турция можеше да стане член на ЕС. Но, за да се случи това, присъединяването трябва да се договори на една нова основа, която

не може да включва пълна свобода на движение

на хора между Турция и останалия Европейски съюз.

Разпоредбите, които предвиждат свободно движение на граждани между 27-те страни членки на ЕС, са ясни и въпреки временните споразумения, които бяха подписани с България и Румъния, всички граждани на Европейския съюз неизбежно трябва да се ползват от същите права.

Именно тези разпоредби трябва да се променят, за да може Турция да стане член на ЕС. Създаването на специални правила за турците ще бъде заклеймено като несправедливо, ако не и расистко. Но приемането на кандидатурата на Турция от европейските избиратели просто няма да е възможно, тъй като създава перспективи за масова емиграция към останалия ЕС.

Това стана ясно, когато разширяването на ЕС към страните от Централна Европа доведе до масова емиграция на запад. Лавинообразното нарастване на гласовете за крайнодясната партия в Холандия, която гледа враждебно на имигрантите, на неотдавнашните избори в страната показва, че евентуална масова вълна на имиграция, особено от мюсюлмански страни, каквато е Турция, е толкова непопулярна, че е достатъчна

да доведе до промени в политиката на някои западноевропейски държави.

От тази гледна точка, европейските политици биха демонстрирали безотговорност, ако продължат да оказват натиск за пълно членство на Турция в Европейския съюз, без първо да са решили проблема с имиграцията. В дългосрочна перспектива те няма да постъпят така, а в краткосрочна намират убежище в двусмисленото говорене и шикалкавенето.

При неотдавнашното си посещение в Анкара Дейвид Камерън се представи за защитник на присъединяването на Турция към ЕС, заявявайки, че се чувства "разгневен" от факта, че на Турция се гледа с толкова лошо око. Още на следващия ден британският премиер заяви, че е решен да намали броя на имигрантите, които идват в страната му. Логиката подсказва, че не може да иска и двете неща.

Статутът на член на ЕС, без пълна свобода на движение на хора, е споразумение, което Турция може да приеме или пък да отхвърли. Но поне е честно и прямо предложение.