16 октомври, 2009: новият гръцки премиер Георгиос Папандреу посочи пред парламента "Имаме огромни скрити дългове и разходи". Стана ясно, че обявеният от предишното правителство дефицит от 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2009 г. е доста подценен.
22 април 2010: Европейският парламент определи, че гръцкият дефицит за 2009 г. е 13,6% от БВП.
23 април 2010: Гърция внесе искане за помощ от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).
2 май 2010: ЕС-МВФ обявиха спасителен заем за Гърция от 110 млрд. евро (158 млрд. долара) за три години.
3 май 2010: Европейската централна банка (ЕЦБ) либерализира правилата за приемане на облигации като гаранция за кредити, което беше спасителен пояс за банките от задлъжнелите страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.
10 май 2010: Финансовите министри на ЕС одобриха създаването на Европейски фонд за финансова стабилност - ЕФФС (European Financial Stability Fund - EFSF) за срок от 3 години на стойност 440 млрд. евро.
23 юли, 2010: Седем банки се провалиха на тестовете за устойчивост на банките в ЕС - пет испански, една германска и една гръцка. Не бяха открити проблеми в Ирландия.
30 септември 2010: Ирландия обяви, че ще има нужда от 46 млрд. евро, за да спаси изпадналите в затруднение банки, като дефицитът на страната достигна над 32% от БВП през 2010 г.
15 ноември 2010: ЕС отново преразгледа и повиши гръцкия дефицит за 2009 г. до 15,4% от БВП.
21 ноември 2010: Ирландия поиска спасителна финансова помощ от ЕС-МВФ.
28 ноември 2010: Обявен бе спасителен тригодишен заем от 85 млрд. евро за Ирландия, като общо ЕС и МВФ ще дадат 67,5 млрд. евро.
Декември 2010: На срещата на върха на ЕС бе одобрена промяна в договорите на ЕС, за да бъде създаден европейският механизъм за стабилност (ESM), който ще е постоянен спасителен фонд за страните от еврозоната.
Януари 2011: За да премахне опасността от спасителен заем, испанското правителство обяви реформи в банковия и пенсионния сектор, освен по-рано оповестените мерки за строги икономии.
17 януари 2011: Министрите на финансите от ЕС обявиха нови тестове за устойчивост на банките в периода февруари-юни, като се заканиха, че те ще бъдат "по-строги".
23 март 2011: Португалският премиер Жозе Сократиш подаде оставка, след като парламентът не прие пакета от мерки за икономии, който целеше да бъде избегната спасителната финансова помощ.
25 март 2011: Срещата на върха на ЕС одобри по-строга бюджетна дисциплина, правила за икономическа координация и фонд от 500 млрд. евро за европейския механизъм за стабилност, за да предотврати нови кризи в еврозоната.
6 април 2011: Португалия поиска спасителен финансов пакет от ЕС и МВФ.
26 април 2011: ЕС обяви, че дефицитът на Гърция за 2010 г. е бил 10,5% от БВП и не е спазен целевият дефицит от 9,5%, определен при договарянето на помощта, което отново предизвика безпокойството на пазарите за платежоспособността на страната.
5 май 2011: ЕС и МВФ обявиха тригодишен спасителен заем за Португалия от 78 млрд. евро.
6 май 2011: Премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер стана домакин на тайна среща за кризата в еврозоната заедно с Германия, Франция , Италия, Гърция и представители на Европейската централна банка.
7 май 2011: Премиерът Папандреу отрече твърденията, че Гърция обмисля да напусне еврозоната.
13 май 2011: Европейската комисия прогнозира, че дългът на Гърция през 2012 г. ще нарасне до 166,1% от БВП, на Ирландия- до 117,9%, а на Португалия - до 107, 4%.
Източник: ДПА / БТА
Последвайте ни
