Н е съществува общоприето определение за значението на израза „хибридна война“, следователно 28-те държави от НАТО не са единни за това срещу какво са изправени. Това се посочва в анализ, поместен в месечното издание на Алианса „Ревю“.
Отчита се, че не би било възможно ръководителите на държавите от пакта да се обединят около обща стратегия за справянето с новите военни предизвикателства, когато не са наясно каква точно е съществуващата заплаха.
НАТО и западните лидери следва да забравят за всичко „хибридно“ и да се насочат към сложността на заплахите пред себе си. Войната, била тя древна или съвременна, хибридна или не, винаги е сложна и трудна за описание с едно-единствено определение, се допълва в анализа.
Уточнява се, че определението „хибридна война“ е влязло в употреба в последното десетилетие, като за първи път е било използвано след 2005 г. покрай нападенията на „Хизбула“ в Ливан.
Въпросът е там, че днешните противници използват обикновени и необичайни, открити и скрити военни средства, за да уязвят военното превъзходство на Запада. Всяка заплаха може да бъде определена като „хибридна“, доколкото не се ограничава в средствата за постигането на целта, сочи анализът.
Използването на нови термини предполага да се е случило нещо ново, но съвременната война е като досегашната, просто към нея са прибавени последните постижения. Повечето, ако не и всички конфликти в човешката история, използват асиметричността, за да достигнат до слабостите на противника с обикновени и необичайни тактики. Включването на кибернетичния елемент не внася някакви дълбоки промени.
Всяка ефективна стратегия за преодоляването на съвременните заплахи следва да отчита тази сложна обстановка и да търси пътища, без да стига до прекалено опростяване, се посочва в коментара.
