Една година след конфликта Русия и Грузия започнаха война на думи и образи за спомена на света от конфликта. Всяка страна иска да бъде оправдана, а противникът й да бъде заклеймен.
И двете държави твърдят, че другата си търси повод за нова война, пише Джим Хейнц от Асошиейтед прес.
Мъглата на следвоенното положение е почти толкова гъста, колкото беше в разгара на конфликта. Има разногласия дори за деня, на който е започнала петдневната война.
Залозите както за Русия, така и за Грузия са много по-високи от обикновения стремеж да се засилва патриотизма на народа. Войната разклати доверието на света в двете държави и Москва и Тбилиси са решени да зашият раните.
Официалната възпоменателна церемония в Грузия започна в полунощ на 6 август
със запалването на вечен огън пред погледите на 1000 души в средновековната цитадела в Гори.
Мястото и времето подчертаваха твърдението на Грузия, че е станала жертва на големия си съсед.
С разрастването на войната извън епицентъра в Южна Осетия, Гори беше атакуван и впоследствие окупиран от руските войници. Напредването на войските навътре в грузинските територии събуди страхове, че Москва цели да превземе цялата страна, някога част от Руската империя.
Запалването на огъня в полунощ подчертава и твърдението на Грузия, че войната е започнала рано на 7 август 2008 г., когато, според Тбилиси, руски военен конвой е навлязъл в Южна Осетия.
Русия отбелязва началото на войната на 8 август,
когато южноосетинската столица беше подложена на масиран обстрел от грузинската артилерийска бригада, изпратена, както твърди Тбилиси, за да отблъсне настъпващите руснаци.
Южна Осетия заема средно положение с възпоменателен концерт, който започна снощи в 23 ч. 35 мин., приблизителния начален час на грузинския обстрел.
Днес основната руска телевизия "Първи канал" ще излъчи нов документален филм, който, както беше обявено, ще разобличи ролята на САЩ във войната и ще разкрие как западните телевизии настройват общественото мнение срещу Русия.
Рекламите на друго предаване, посветено на годишнината, се концентрират върху жените и децата, които попаднаха под обстрела в южноосетинската столица, и определят убийствата като геноцид.
През последните дни Москва отправи серия от нови обвинения срещу Тбилиси, включително твърденията на държавния вестник "Росийская газета", че Грузия е планирала да отрови водата в Цхинвали.
Зам.-командващият на генералния щаб заяви, че грузински военни самолети, обозначени като руски, са бомбардирали цивилни.
Последното твърдение беше посрещнато с изумление от грузинската секретарка на Съвета за национална сигурност Ека Ткешелашвили, която заяви, че "това е просто нечувано".
Грузия се опитва да наложи своята версия за войната доста настоятелно, но значително по-тихо от Русия
В телевизионно интервю за проправителствена телевизия вчера президентът Михаил Саакашвили повтори обвинението, че руската атака срещу грузинските сили е била предварително планирана.
Саакашвили заяви, че на 8 август 2008 г. американски представители му казали, че целта на Русия "не е да превземе Цхинвали и Абхазия, а да нанесе пълно поражение на Грузия".
Цхинвали е столицата на Южна Осетия, а Абхазия е другият сепаратистки регион.
Саакашвили заяви, че предложил да загърби натовските амбиции на Грузия в замяна на гаранции за сигурността от страна на Москва, но не получил нищо.
Преди дни грузински представители представиха доклад в подкрепа на теорията на Саакашвили, че Русия започнала войната с изпращането на военни конвои след седмици на спорадични сблъсъци между сепаратистите и грузинските сили.
Според доклада южноосетинският лидер Едуард Кокойти напуснал столицата преди началото на военните действия, а цивилните от много селища били евакуирани, "което категорично доказва, че е имало активна подготовка за мащабна война срещу Грузия".
С наближаването на годишнината
всяка от двете страни твърди, че другата е готова за нова война
Русия осъди помощта, която Запада оказа на разгромената грузинска армия, и заплаши страните, подкрепящи "агресора", със санкции. На свой ред грузински представители твърдят, че Русия продължава да се опитва да подчини съседката си, да свали президента Саакашвили и да наложи контрол върху кавказкия регион.
Всяка от двете страни обаче се измъчва от мисълта, че още преди година е изгубила войната за сърцата и умовете на хората по света.
"Инерцията на мисълта, механичността, с която големите западни медии моментално минаха на страната на Саакашвили, беше лоша новина за всички, които харесват обективната картина", заяви зам.-министърът на руското външно министерство Григорий Карасин.
"Сигналите, изпращани от медиите, и мнението на световната общественост наистина окуражиха Саакашвили и го накараха да се гордее прекалено много с онова, което стори през август".
