Х ората, които настояват да имат право да работят в чужбина, трябва да приемат, че договорката по този въпрос работи в двете посоки, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Отворените граници на Европейския съюз доведоха до най-голямото преселение в Европа в мирно време, каза миналата седмица пред вестника Дейвид Камерън.
Като британски премиер той би трябвало да е наясно с масовата миграция.
Само че никой в ЕС не мигрира повече от британците,
отбелязва авторът на статията.
Според доклад на Световната банка от 2011 г. извън страната си живеят 4,7 млн. британски граждани. Следват ги емигрантите от Германия и Италия с по около 3,5 млн. души, живеещи в чужбина, и Полша - с 3,1 млн. емигранти.
Разбира се, не всички британци са се преселили в други европейски страни - най-популярната дестинация за британските емигранти е Австралия. Мнозина са обаче и британците, установили се в друга страна в ЕС.
Камерън заяви, че в Обединеното кралство са дошли един милион централно- и източноевропейци. По данни на британското външно министерство в Испания са се заселили около 800 хил. британци, а във Франция - 400 хил., напомня всекидневникът.
Има достатъчно основания за имиграцията и за отварянето на границите на ЕС
и ако не политиците, то най-облагодетелствани от това - бизнес лидерите - би трябвало да го направят.
В някои отношения Камерън е прав. Не би трябвало просто да дойдеш от друга страна и да искаш помощи за безработица и жилище. За да получиш социални облаги, първо трябва да допринесеш за тях. Така е редно.
Също толкова редно е и обаче,
ако искаш право да търсиш работа в чужда страна, същото да важи и за чужденците в твоята,
пише "Файненшъл таймс".
Причината за статията на Камерън е, че от 1 януари догодина - седем години след като страните им се присъединиха към ЕС - българите и румънците ще имат право да търсят работа навсякъде в съюза.
След притока на поляци и граждани от други нови страни в ЕС, обществеността се тревожи от нов наплив. Камерън твърди, че днешният Европейски съюз е много различен от този преди 30 години и се характеризира с големи разлики в благосъстоянието между отделните страни членки.
Преди 30 години Великобритания беше една от най-бедните държави в тогавашната Европейска икономическа общност.
Свободната търговия и движение допринасят значително за обогатяването на страните и първата вълна имигранти от бившите комунистически държави в ЕС го доказа. Това важи и за Великобритания.
Имиграцията може да бъде разрушителна и да създава неудобства, но
страна, която затваря границите си, обръща гръб на света и на възможностите,
които той предоставя, заключава статията.
Най-малко 385 хил. румънци и българи ще дойдат във Великобритания за пет години след отпадане на ограниченията от 1 януари, "алармира" вчера друг британски вестник - "Дейли телеграф", позовавайки се на данни на американския мозъчен тръст "Институт за демокрация".
Според института от очакваните 77 хил. годишно 44 хил. ще са от България - най-бедната от страните в ЕС, а 33 хил. - от Румъния.
В доклад, цитиран от вестника, мозъчният тръст предупреждава, че Великобритания ще отвори границите си за немалка група хора без образование и квалификация, които възнамеряват да се възползват от предоставяните от държавата различни социални придобивки.
