О бединеното кралство трябва да бъде признателно за това, че румънците и българите заемат работни места, които са отбягвани от британците, казва румънският министър на труда Мариана Къмпяну в интервю за вестник "Таймс", цитирано и от други британски издания.
Обединеното кралство би трябвало да бъде признателно на румънските имигранти, които попълват вакантните места в земеделието и хотелиерството, които британците отказват, посочва Къмпяну и отхвърли "ксенофобските" и "расистките" атаки срещу своите сънародници.
"Като се има предвид факта, че румънските граждани във Великобритания допринасят съществено за брутния вътрешен продукт и че много от тези хора са млади и добре квалифицирани,
Великобритания трябва да бъде благодарна, че тези хора идват да живеят тук",
казва още тя.
Министърката отказа да направи оценка за броя на румънците, които биха отишли във Великобритания след 1 януари 2014 г., но подчерта, че мнозинството от румънските граждани, които в момента живеят във Великобритания са икономически имигранти, които не живеят за сметка на държавата.
Къмпяну заяви, че подкрепя плана на британския премиер Дейвид Камерън да ограничи социалните помощи за гражданите от ЕС, но отбеляза, че тъкмо социалните помощи са причината, поради която британците не приемат хилядите нископлатени работни места, сред които 22 хил. места за берачи на плодове, които бяха попълнени от румънци и българи с временни визи през летния период.
По думите на Къмпяну "щедрата" система за социална помощ във Великобритания може да е причината, поради която
много британци не кандидатстват за свободните места на трудовия пазар, за които например кандидатстват румънски граждани.
Ако има свободни места, някой трябва да ги заеме, независимо дали е от Румъния, Италия, Испания или от някъде другаде, подчертава Къмпяну и обръща внимание, че се попълват не само нископлатени работни места.
"Много лекари и медицински сестри и други здравни работници идват да работят във Великобритания и това е добре обучен персонал, който ще даде съществен принос за благоденствието на британския народ, като в същото време лишава от грижи румънските граждани тук.
Имаме дефицит от 10 хил. здравни асистенти, а ако гледаме целия медицински сектор, говорим за недостиг от над 20 хил. души", казва румънският министър.
Неприемливо е в XXI в. да се правят подобни расистки и ксенофобски изказвания,
а още по-жалко е, че това става във Великобритания, подчертава още тя.
Интервюто ѝ е дадено в Букурещ преди кметът на Лондон Борис Джонсън да поиска по-строг контрол за имигрантите от Румъния и България след отмяната на ограниченията на трудовия пазар.
Миналата седмица премиерът Дейвид Камерън обеща да ограничи социалните помощи за гражданите на Румъния и България, ако дойдат във Великобритания.
Темата за отварянето на британския трудов пазар за румънци и българи от 1 януари 2014 г. продължава да се дискутира в британската преса.
"Румънските и българските имигранти трябва да чакат една година за помощи за безработни", цитира "Телеграф" кмета на Лондон Борис Джонсън.
Пред лондонско радио Джонсън заяви, че не вижда причина това да не бъде направено предвид значителната конкуренция в търсенето на работа и това, че много млади лондончани не получават честен шанс за заетост.
Запитан за ромите, Джонсън е зявил, че
ако те нямат намерение да намерят работа, трябва да се върнат обратно в страните, от които са дошли.
"Ивнинг стандард" публикува статия на председателя на Комисията за политики и ресурси на лондонското Сити Марк Болит, озаглавена "Открит за бизнес" трябва да означава открит за мигранти".
"Уникалната способност на Лондон да привлича най-добрите хора от ЕС и отвъд е конкурентно предимство за много индустрии", пише Болит, подчертавайки, че повечето от имигрантите във Великобритания са усърдно работещи хора, стремящи се към по-добър живот.
Таблоидът "Мейл" обаче съобщава за 32-годишен българин със серия от криминални прояви в родната си страна, който е бил изпратен в затвора заради кражба с взлом само девет дни след пристигането си във Великобритания.
Емил Методиев е бил заловен в Есекс с откраднати предмети в багажа си и е изпратен за 16 месеца в затвора, след като се признал за виновен.
Същевременно обаче лейбъристът Кевин Барън, депутат от Йоркшър, предупреждава
да не се всява паника и да не се плаши с евентуална вълна на имигранти от Румъния и България догодина,
пише вестник "Йоркшър поуст".
В Камарата на общините Барън заяви, че милиони хора вече са напуснали тези две страни в търсене на работа, откакто Румъния и България са се присъединили към ЕС през 2007 г., и нарече "срамна" твърдата риторика за последиците, които щяло да има отслабването на граничния контрол от януари.
Депутатът каза, че българи и румънци емигрират вече от много години и Обединеното кралство няма от какво да се страхува идния месец.
Според Барън много от приказките по въпроса са просто разпространяване на тревожни слухове. Вестникът уточнява, че той е имал предвид антиимигрантската кампания на Британската партия за независимост.
Отвръщайки на критиките на лейбъристката опозиция във връзка с обявените миналата седмица ограничителни мерки, министърът по въпросите на имиграцията Марк Харпър е казал на Барън, че той като министър не може да контролира медийната реторика, но е повторил, че управляващата коалиция няма нищо против хората от Европа, които искат да дойдат във Великобритания, за да работят, "както са правили от 2007 г. насам и румънци, и българи".
Целта на промените от миналата седмица, е да се гарантира, че няма да има злоупотреби със социални помощи, отбелязал министърът.
Според Германската агенция за заетостта броят на българите и румънците, които получават социални помощи и детски надбавки във Федералната република, се е удвоил спрямо 2011 г.
Въпреки това делът на гражданите на България и Румъния представлява под 1%
от всички хора, на които се изплащат помощи в Германия, пише "ИЮОбзървър".
Общо 4,4 млн. души взимат помощи за безработица, а 1,7 млн. души получават социални надбавки в страната.
Над 1 млн. души са чужденците, които се облагодетелстват от социалната система на Германия.
От тях най-голям дял заемат турците (352 231 души), следвани от поляците (70 540 души) и италианците (62 374).
Белгия ще предприеме мерки срещу нахлуването на български и румънски работници след 1 януари 2014 г., както
правят Германия, Франция и Великобритания, съобщават белгийските медии. В информацията се посочва, че всеки пети сред самонаетите работници в Белгия е чужденец, най-често от Румъния, България или Полша.
За разлика от белгийските самонаети служители, чужденците най-често прекратяват дейността си в рамките на първата година от регистрацията си с този статут, сочат данни на местната статистика.
За сравнение се отбелязва, че едва четири процента от белгийските самонаети прекратяват дейността си скоро, докато сред чужденците това правят 13,5 на сто.
Отбелязва се, че работната ръка от Източна Европа се възприема като нелоялна, тъй като източноевропейците работят срещу по-ниско заплащане и обичайно внасят данъци в държавата на произход, където ставките са по-малки.
По данни от 2012 г. в Белгия е имало 93 214 самонаети, от които 17 909 са били чужденци.
Освен българи, румънци и поляци, най-често чужденците в този сектор са били холандци, французи и италианци.
