Л оран Фабиюс напуска поста външен министър на Франция, съобщи днес френската телевизия Бе Еф Ем.
По последни данни на телевизията въпросът за смяна на външния министър ще се решава, след като приключи насроченото за тази вечер в парламента гласуване във връзка с конституционната реформа.
„Президентското изявление за смяна на министъра ще бъде направено най-вероятно утре или петък”,
съобщи Бе Еф Ем.
Фабиюс ще бъде предложен от президента на Франция за председател на Конституционния съвет. В случая се изисква кандидатурата да бъде одобрена от двете камари на парламента, но обикновено това е само формалност.
Според съобщения във френски медии Фабиюс ще запази поста председател на Международната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени.
Малко по-късно
самият Фабиюс потвърди, че подава оставка
като външен министър на Франция. Той сподели това след приключването на заседанието на правителството в Елисейския дворец.
„Това беше моето последно заседание на правителството, в което взимам участие“, каза той.
По-рано в интервю за телевизия БФМ-ТВ Фабиус заяви: „МВнР беше за мен добро министерство. Франция може да се гордее със свършената работа. По-конкретно, ние направихме много полезни неща с организирането на Конференцията на ООН по климатичните промени“.
По данни на френските медии, в скоро време президентът Франсоа Оланд може да назначи Фабиюс на поста председател на Конституционния съвет на Франция.
Политическите наблюдатели споменават
мнозина кандидати за поста външен министър на Франция.
Сред тях е Сеголен Роаял, бивш лидер на социалистите и кандидат-президент, днес министър на екологията. Но според медиите „единствено срещу нея се обявява категорично самото френско външно министерство”.
Като претенденти за поста се посочват и министърът на финансите Мишел Сапен, бившият социалистически кмет на Париж Бертран Деланое, председателката на външнополитическата комисия в парламента Елизабет Гигу и бившият премиер социалист Жан-Марк Еро.
Сред възможните кандидати някои нареждат и Юбер Ведрин, вече заемал поста през 1997-2002 г., макар да е на почти 70 години.
криза, която тихо расте" />
