"Нашите училища не работят. Преди 10 години заснех първия си филм за американските преподаватели. Оттогава нещата изобщо не са се променили" , казва режисьорът Дейвис Гугенхайм. Той сърежисьор популярния филм на Ал Гор "Неудобната истина" (An Inconvenient Truth).
"В името на децата исках да направя филм, който да е труден за преглъщане за възрастните", допълва той.
Филмът (Вж. трейлър) вече беше показан на фестивала на документалното кино в Силвър Спрингс, край Вашингтон, и ще има премиера в американските киносалони през септември.
Авторът проследява живота на няколко колежани от работническите квартали на Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон - градове, в които държавните училища са сред най-лошите в страната. Самите преподаватели ги наричат "фабрики на провала".
В Лос Анджелис половината от учениците изобщо не завършват средно образование. В Калифорния, само една четвърт от учениците от четвърти гимназиален клас достигат необходимото ниво по математика.
Във федералната столица едва 12% от учениците от същия гимназиален клас могат да четат правилно, разкрива филмът.
Показана е сложната и многопластова бюрокрация в образователната система, в която се преплитат федералните и щатските закони, прерогативите на окръзите и на автономните училищни райони.
Филмът хвърля светлина върху отклоненията и аномалиите в системата, в която държавните училища си прехвърлят едно на друго лошите преподаватели. Нямат право да ги уволнят, тъй като често са защитени от доживотни трудови договори.
В някои щати това положение е наричано "танцът на гнилите плодове" или "подай ми кофата за боклук". Системата позволява на едно училище да се отърве от лош учител за известно време, надявайки се да наеме някой не чак толкова лош, изхвърлен от друго училище.
Документалният филм проследява и създаването през 90-те години на миналия век на така наречените чартърни училища. Те са безплатни, финансирани от обществените фондове, но с автономно управление.
Приемането на децата в основно училище е показано в документалния филм като истинска битка, която родителите се надяват да спечелят чрез теглене на чоп. В претъпкани физкултурни салони стотици малки кандидати и техните родители в началото на всяка нова учебна година спорят за няколко десетки места в основните училища. Тези места се разпределят чрез теглене на топки с номера, а процесът се следи от разплакани майки.
И докато от телевизионния екран години наред се леят красивите думи на американските президенти, че образованието е приоритет, документалният филм показва и приемането през 2001 г., по времето на Буш младши, на така наречения закон "Да не оставяме нито едно дете да изостава в училище".
Законът въвежда набор от тестове, който би трябвало да повиши нивото на държавното образование. Тази реформа обаче така и не постигна очаквания ефект.
"В очакване на супермен" за пореден път подновява дебата за образованието в САЩ - в момент, когато администрацията на Обама обяви намерението си да реформира отново американските училища.
"Филмът е сякаш отзвук от казаното от историчката Даян Равич, която в книгата си "Животът и смъртта на голямата американска образователна система" яростно критикува системата, която едно време тя лично защитаваше. Книгата е една от малкото, посветени на въпроса за американското образование, озовала се тази пролет в класацията на бестселърите на в. "Ню Йорк таймс".
Според изследването за равнището на образованост "Пиза-2006" на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в групата на 15-годишните САЩ са едва на 21-о място като знания по естествени науки и на 25-о място по математика.
"Трябва да сме сигурни, че бъдещето на децата няма да се определя от лотарийна топка", казва Мишел Рий, директорка на вашингтонско държавно училище, която е показана в документалния филм да извършва реформи в повереното й учебно заведение с желязна ръка.
Източник: АФП / Превод БТА
Последвайте ни
