Турция преживява своята 1968 г. и сега има нужда от своя Дьо Гол. Ердоган обаче не трябва да допусне да се превърне в турски Владимир Путин, пише "Файненшъл таймс".
Също като през 1968 г. протестиращите искат промяна, но
нямат програма, негодуват срещу режима, защото е назадничав, но
не разбират защо хората го подкрепят.
"Турският премиер не е диктатор, но има малцинство, което усеща управлението му именно по този начин", посочва "Файненшъл таймс".
Ердоган иска да управлява до 2024 г., а политиката му започна да се върти само около постигането на тази цел. Той започва в доста голяма степен да прилича на Владимир Путин, който също иска да управлява до 2024 г., отбелязва вестникът.
Путин се върна в Кремъл като президент на Русия и се изправи
пред протестите на малцинство, на което той отказа правото да
се чува гласът му.
"Ердоган нападна протестиращите с полицейски действия по-брутални от всичко, което Кремъл хвърли по улиците на Москва през зимата на 2011-12 г. Полицията на Путин използваше сълзотворен газ и арестуваше протестиращи, но никога в такива мащаби като в Турция", посочва изданието.
Затова Ердоган трябва да избере кой е в действителност - турският Дьо Гол или турският Путин, коментира "Файненшъл таймс".
