Европа през решителната 2013 година

Най-важното място през 2013 г., което трябва да се следи много отблизо е Европа, пише в анализ американският политолог Джордж Фридман - основател и главен изпълнителен директор на частната информационно-аналитична агенция "Стратфор" (stratfor.com).

Ако вземем Стария континент като единна географска величина, то Европа има най-голямата икономика в света. Ако поиска, напълно може да бъде конкуренция на САЩ във военен план. Европа е един от стожерите на световната система и ставащото определя по какъв начин работи светът.

Смея да твърдя, че през 2013 г. ще започне да ни се прояснява бъдещето на Европа. Въпросът е ще съумее ли ЕС да се стабилизира, да спре процеса на разпокъсване и да пристъпи към по-нататъшна интеграция и разширяване.

Това има и своя алтернатива: напрежението вътре в ЕС може да се засили, неговите институции да загубят още повече легитимността си, а страните членки да станат по-самостоятелни при провеждане на собствена политика - вътрешна и външна.

Борещият се за оцеляване европейски проект

От кризата през 2008 г. минаха повече от четири години и близо две, откакто проблемите, породени от 2008-а, предизвикаха дълговата и банковата криза в Европа. Оттогава финансовата криза стана икономическа. Европа изпадна в рецесия, а безработицата на континента превиши 10%.

Нещо по-важно. Това беше време, когато управленският апарат, сформиран при създаването на ЕС, се оказа неспособен да изработва и приема приемливи и изпълними политически решения. Страните от ЕС гледаха една на друга до голяма степен не като на членки на една политическа общност, а като на отделни национални държави, отстояващи собствените си интереси в игра с нулев резултат, в която успехът на една страна бе постиган за сметка на друга.

Когато говориш с европейци, които твърдят, че Европа вече решава проблемите си, неизбежно възниква въпросът: "А какви проблеми решава тя? Проблемите на банките? Проблемите на безработицата? Или проблемите, свързани с неспособността на страните да намерят общи решения?

Ако говорим конкретно, то европейските ръководители работят по тези проблеми вече доста години, а освен това те са най-умните, най-компетентните и талантливи хора в света. Това, че не са в състояние да намерят решение, не е свързано с липсата на добри идеи, нито пък с необходимостта от по-щателно анализиране на проблемите, които възникват. Свързано е с липсата на политическо споразумение по въпроса кой ще плаща - в политически и социален план.

Междудържавното и междукласовото напрежение пречи на изработването на решения, които да се приемат със съгласие и да се изпълняват. Ако европейците на стигнат до такива решения през 2013 г., то ще настъпи времето на сериозни съмнения възможни ли са такива решения въобще. В такъв случай ще възникне необходимостта да се помисли за бъдещето на Европа без ЕС или с много отслабен ЕС.

Ако обаче Европа все пак разработи план, ползващ се с обща подкрепа и съдържащ в себе си импулс, то можем да кажем, че тя започва да излиза от кризата. А това на свой ред ще стане най-важното събитие на 2013 г.

В този момент някой разумен и здравомислещ човек ще ми възрази, заявявайки, че пренебрегвам САЩ, които имат други, но не по-значителни икономически проблеми. И те също не могат да постигнат единно мнение как да решат тези проблеми, както видяхме при появилата се така наречена фискална скала (fiscal cliff), която ще има нееднократно повторение.

Само че, ако във финансово отношение такива сравнения са уместни, то в политически план в САЩ нещата стоят иначе. Америка не е застрашена от разпускане на държавата, дори ако тя провежда противоречива политика. САЩ са на повече от 200 години и са издържали на далеч по-сериозни изпитания, включително Гражданската война и Голямата депресия. А ЕС в сегашния си вид е на по-малко от 20 години и това е първата му сериозна криза.

Последствията от лошото управление на финансовата система на САЩ са меко казано значителни. За разлика обаче от Европа тези последици не са непосредствена заплаха за съществуването на САЩ.

Други последствия от кризата

Най-важното не е финансовото, а политическото измерение (на кризата - бел. прев.). Голяма е вероятността ЕС да се справи с банковите си проблеми и да предотврати поредна криза на суверенния дълг. Само че той заплати за това с рецесия, а още по-тежко и с безработица, която е по-висока, отколкото в САЩ, а в някои европейски изключително много по-висока.

Можем да разделим ЕС на три категории страни, сравнявайки равнището им на безработица спрямо САЩ, където то е около 7,7%. Има пет страни, в които безработицата е значително по-ниска (Австрия, Люксембург, Германия, Холандия и Малта). Има седем страни, където безработицата е почти същата като в САЩ (Румъния,Чехия, Белгия, Дания, Финландия, Великобритания и Швеция). А в останалите 15 страни тя е по-висока, отколкото е в САЩ.

В 11 страни равнището на безработицата е 10 до 17%, включително във Франция, където тя е 10,7%, в Италия 11,1%, в Ирландия 14,7%, а в Португалия 16,3%. В две страни безработицата е просто плашеща - в Гърция тя е 25,4%, а в Испания 26,2%.

Такова равнище на безработица е близко до отчетеното в САЩ по време на пика на Голямата депресия. За водещите промишлено развитите страни, част от които са най-силните и влиятелните в Европа, това са смайващи цифри. Важно е да се помни какво означават те в социален план. Трябва да имаме предвид, че безработицата е още по-висока сред младежите.

В Италия, Португалия, Испания и Гърция над една трета от младите хора на възраст под 25 години са без работа. Ще отнеме едно поколение преди безработицата в Испания и Гърция да спадне до приемливо равнище. Дори в страните, в които продължително време безработица е около 10%, до връщането към поносимо равнище ще мине значително време, а Европа и досега е в рецесия.

Помислете си за младеж, който e на 20 години и вероятно има завършено висше образование. Наличните данни за безработицата сочат, че тези хора може никога да нямат шанса да започнат да работят по избраната кариера и да получат пост, на който те са разчитали.

В Испания и Гърция младежите - но и възрастните също - преживяват буквално лична катастрофа. В други страни тази категория хора е по-ограничена, но и за тях проблемът е напълно реален. Трябва да помним, че безработицата оказва въздействие не просто върху отделния човек. Тя влияе и на най-близките му роднини, на родителите и на семейството.

Това влияние не е само финансово, но и психологическо. То създава завеса на отчаяние, страх и усещане за неуспех. То е причината да се появи поколение млади хора без корени, пълни с енергия и гняв.

Безработицата е в основата на антидържавните движения и на левите, и на десните сили.

Хората, които дълго време нямат работа и са лишени от надежда, просто няма какво да губят и мислят, че могат да постигнат нещо, дестабилизирайки обстановката в държавата.

Трудно е да се определи с точност кое равнище на безработицата поражда именно такова естество на вълнения и безредици, но няма никакви съмнение, че Испания и Гърция вече са в тази зона и че същото може да се случи и в други страни. Струва си да отбележим, че ако в Гърция вече се появи твърде силно дясно радикално движение, то испанската политическа система, макар и изпитваща определено напрежение между центъра и автономните райони, остава относително устойчива.

Бих казал така: тази устойчивост е основана на вярата, че ще бъде намерено решение на проблема с безработицата. Засега испанците не са осъзнали напълно колко сериозна е ситуацията и че проблемът с безработицата няма да може да се реши бързо. Той носи дълбоко структурен характер.

В САЩ равнището на безработицата по времето на Голямата депресия спадна малко благодарение на Новия курс на Рузвелт. Само че, за да бъде решен напълно този проблем, бе необходимо мощно преструктуриране, което стана през годините на Втората световна война.

Ето защо 2013 година е критична за Европа. Тя направи много за уреждането на банковата криза и отсрочи кризата с държавния дълг. За да постигне това обаче, Европа сериозно отслаби икономиката си и създаде масова безработица в някои страни. Неравномерното разпределение на бремето на загубите и между страните, и между различните слоеве на обществото създава заплаха за ЕС.

И въпросът не е главно в това, че всяка страна тегли "общата черга" към себе си. Въпросът е в това, че се появяват нови политически движения, особено в най-силно пострадалите в икономически план слоеве на обществото, които са настроени националистически и нямат доверие на собствения си елит.

Какво още може да стане в страните, преживяващи социална катастрофа? Дори ако стане възможно тази катастрофа да бъде "смекчена" за сметка на сенчестата икономика и имиграцията, които ще доведат до спад на безработицата, в 14 страни в Европа данните за икономическото положение отразяват положение, което варира от "болезнено" до "мизерно".

Европа е на кръстопът

ЕС толкова силно е зациклил във финансовата си криза, че, според мен, ръководителите му и чиновниците в него досега не са си дали пълна сметка каква е действителната картина с безработицата.

Отчасти това е предизвикано от нарастващите различия в мирозрението на европейския елит и хората, които на гърба си са усетили натрупания опит на Европа и той се е оказал горчив.

Отчасти това се обяснява с географски факти. Страните с ниско равнище на безработицата са основно в Северна Европа, която е центърът на ЕС. А страните, в които равнището на безработицата е катастрофално, са основно в периферията. Лесно е да се пренебрегват нещата, които са далеч от погледа.

Само че през 2013 г. разбирането и тълкованието на европейските проблеми трябва да излезе извън рамките на финансовата криза и да достигне нейните социални последици. Ако не бъде постигнато решение, то поне трябва да има видим напредък към уреждането на кризата.

Стагнацията и безработицата не могат да останат на сегашното равнище още една година без да породят силна политическа опозиция, която ще оформя правителства или пък ще принуждава съществуващите правителства да разкъсват единната тъкан на Европа. А тази тъкан не е достатъчно стара и здрава, за да устои на появяващите си предизвикателства.

От хората не се иска да гинат за ЕС на бойните полета, но от тях изискват да живеят жалък и пълен с разочарования живот. Само че това е много по-трудно, отколкото да се проявява мъжество и храброст. А тъй като главното обещание на ЕС бе благоденствие, то неуспехът да се осигури това благоденствие, на чието място дойде бедността, създава неудържима обстановка.

Ако Европа е в криза, най-голямата световна икономика е в криза - политическа и финансова. И това засяга света може повече от всичко друго.