ЕС може да проговори руски

Европейският съюз (ЕС) може да започне да говори на руски, ако на референдум утре латвийците одобрят обявяването му за втори официален език в Латвия, призна Европейската комисия, съобщи ДПА.

Когато един език стане официален, ЕС трябва да превежда всички свои документи на него.

В момента в общността има 23 официални езика, но основните са френски, английски и немски.

Говорителят на ЕК Денис Абът каза пред репортери в Брюксел, че ако руският стане втори официален език в Латвия,

правителството може да поиска той да получи същия статут в ЕС.

По думите му обаче това няма да стане автоматично.

Абът изтъкна случаите с Испания и Великобритания, които признават и други езици на своя територия освен испанския и английския, например каталунски и уелски, но не са поискали те да бъдат признати на европейско ниво.

Евентуалното въвеждане на руския в институциите на ЕС може да бъде

чувствителна тема за някои страни от общността,

които са били част от съветския блок.

Анализатори обаче успокояват, че референдумът в Латвия едва ли ще успее, като се има предвид, че етническите руснаци са малцинство, а много от тях все още нямат право да гласуват, след като са загубили гражданството си при разпадането на Съветския съюз.

За да бъде валиден, в референдума трябва да участват 800 хил. избиратели. Последното преброяване показа, че като етнически руснаци се самоопределят около 600 хил. латвийци.

Предстоящият в събота референдум обособи поддръжници, според които това е протестен вот срещу дискриминацията на руското малцинство, и критици, които твърдят, че той е доказателство за манипулиране на бившата съветска република от Москва, пише в. "Вашингтон таймс".

За латвийците, които не желаят руският да присъства в латвийската конституция, референдумът е възможност за ново утвърждаване на независимостта на балтийската държава от Русия. За етническите руснаци обаче, някои от които живеят в Латвия повече от 20 години, утрешният вот е шанс да получат права, каквито латвийският закон за гражданството дълго отказваше на имигрантите.

Етническите руснаци съставляват близо 28% от латвийското население, наброяващо 2,2 млн. души. Латвийският закон за гражданството е приет в средата на 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз. Според него латвийско гражданство се полага само на етническите и на неетническите латвийци, живеещи в страната отпреди съветската окупация през 1940 г.

Имигрантите от съветската епоха, завършила през 1991 г., не получават право на гражданство и им се отказват някои граждански права, включително правото да гласуват.

"Хиляди латвийски руснаци се чувстват пренебрегнати,

докато управляващите политици демонстрират , че искат етническо латвийско правителство", казва кметът на Рига Нил Ушаков, председател на опозиционната партия "Център на съгласието". "Руснаците не искат руският да стане държавен език. Те искат само малко повече уважение", допълва той.

"Център на съгласието", смятан до голяма степен за политическа партия на рускоезичното население, енергично подкрепя референдума. Партията завърши първа на миналогодишните избори с 30% от гласовете. Въпреки това обаче тя остана извън управляващата коалиция, след като останалите партии формираха парламентарно мнозинство. Партийните водачи определят тази стъпка като антируска дискриминация.

Организацията "Майчин език" – инициатор на референдума, също казва, че искането й е символично - едновременно протест срещу дискриминационната политика към етническите руснаци и призив за "започване на дискусия за човешките права".