Европейският съюз (ЕС) трябва да обедини "твърдата" и "меката" си сила и да поеме отговорност за проблемите не само в близки, но и в по-далечни "горещи точки".
Това заяви първият дипломат на съюза Катрин Аштън на 46-ата Мюнхенска конференция за сигурността.
Трябва да мобилизираме всичките си лостове за влияние - политически, икономически, плюс инструментите за управление на военни и граждански кризи, в подкрепа на единна политическа стратегия", заяви Аштън.
Най-новата задача на върховния представител е "възможността за създаване на нещо ново, каквото се предлага само веднъж на поколение. Тази възможност добавя реална стойност към това, което страните членки на ЕС вече правят" и насърчава "общностния начин на мислене", посочи тя.
Основната задача на англичанката обаче е да обедини европейските страни за по-мащабен отговор на заплахи като тероризма, организираната престъпност и нелегалната имиграция, отбелязва ДПА.
"Много от тези заплахи са свързани помежду си. Трябва да идентифицираме връзките, а след това да разработим и въведем всестранни стратегии", заяви Катрин Аштън и допълни, че не може да има устойчиво развитие без мир и сигурност.
По думите й ЕС трябва незабавно да активизира дейността си в Южна и Източна Европа и да работи за стабилизирането на Балканите и съседните бивши съветски страни като Украйна и Грузия.
В същото време трябва да се работи за засилване на сътрудничеството със световните сили като САЩ и Русия и изгряващите сили като Индия и Китай.
Германският външен министър Гидо Вестервеле пък се обяви за
създаването на европейска армия
поставена под пълен парламентарен контрол - идея, която италианският премиер Силвио Берлускони лансира през декември.
ЕС трябва да поеме политическата си роля като световен фактор и да реагира гъвкаво и експедитивно при международни кризи.
Според Вестервеле Лисабонският договор е отворил нова глава в един по-демократичен и парламентарен ЕС, но с това бележи не край, а начало. Този договор очертава обща политика в областта на сигурността и на отбраната, и германското федерално правителство иска да продължи да върви по този път, отбеляза той.
Руският външен министър Сергей Лавров изтъкна, че
Европа и САЩ трябва да преодолеят "блоковия подход"
и да подкрепят предложенията на Москва за нова многостранна система за сигурност. Според него по този начин ще се гарантира "ново качество на взаимното доверие, което е изключително необходимо на Европа в съвременните условия".
По думите му краят на Студената война е създал възможност 56-членната Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в която влизат САЩ и Русия, да се превърне в основната организация за сигурност в Европа.
Той обаче уточни, че руската инициатива не цели да спре разширяването на НАТО.
Катрин Аштън реагира предпазливо на предложението и заяви, че трябва да бъде убедена, че моментът е подходящ за промяна на архитектурата на сигурността.
Съветникът по националната сигурност на американския президент Джеймс Джоунс заяви, че предложението на Русия съдържа "важни възгледи" и че САЩ "приветстват един съществен и конструктивен диалог".
Той обаче подчерта, че Щатите смятат съществуващите структури като ОССЕ и съветите на НАТО с Русия, Украйна и Грузия за основа на всяко бъдещо споразумение.
