Е С не насърчава използването на огради по границите си. Неотдавна премахнахме оградите в Европа и не би трябвало да ги издигаме отново, заяви на пресконференция говорителят на Европейската комисия Наташа Берто в отговор на въпроси, свързани с обявеното от Унгария намерение за издигането на защитна стена по границата със Сърбия заради бежанския приток.
Държавите от ЕС отговорят за управлението на своите граници и сами определят необходимите мерки за сигурността на външните граници на Общността. Всяка предприета мярка за гранична охрана и управление на бежанските потоци трябва да бъде в съответствие с общностното законодателство и международните задължения, включително по отношение на човешките права на мигрантите, добави Берто.
Попитана какви са другите възможности, освен оградите, тя отговори, че съществуват „много средства за охрана на границите“, но не разполага с изчерпателен списък на тези възможности.
В отговор на въпрос какво ще последва за Унгария, Берто посочи, че
не се предвиждат следващи стъпки,
тъй като правилата за Шенген не разглеждат подхода с поставянето на огради. ЕС прилага политиката да не бъдат отблъсквани от границите хора, които са в правото си да потърсят международна закрила.
ЕС никога не е финансирал изградената по българо-турската граница ограда и България никога не е отправяла молба за получаването на европейско финансиране за това, заяви Берто в отговор на въпрос. Тя добави, че Гърция и Испания са поискали европейско финансиране за техните погранични огради, но тези молби са били отхвърлени от комисията.
Междувременно представени днес данни на Евростат сочат, че от началото на годината
185 хил. души са потърсили убежище в ЕС,
като половината от тях са сирийци, косовари и афганистанци. Този брой е равностоен на отчетените в последните четири месеца на миналата година молби, но е с 86 на сто повече, спрямо началото на 2014 г.
Косоварите са най-многобройната група (50 хил.) от потърсилите убежище от началото на настоящата година. Повече от половината от бежанците от началото на 2015 г. са подали молби в Германия (73 100) и Унгария (32 800). Докато в Германия се отчита повишение спрямо миналата година с 32 на сто в броя на получените молби, а в Унгария със 17%, спад се наблюдава в Швеция (с 41 на сто), Италия (28 на сто), Великобритания (10 на сто), Австрия (8 на сто) и Франция (5 на сто).
За България е отчетен спад от 25 на сто на получените молби от началото на настоящата година спрямо последните четири месеца на 2014 г.
В края на миналата година нашата страна е получила 4235 молби, а от януари до април тази година броят на молбите е спаднал до 3190, сочат данните. От началото на 2015 г. в България убежище най-често са търсили сирийци (1455), афганистанци (880) и иракчани (470).
