С ъдът на Европейския съюз (СЕС) обяви директивата за запазване на трафичните данни за невалидна.
Директивата, приета през 2006 г., задължава телекомуникационните компании и доставчиците на интернет да пазят за срок от шест месеца до две години данни за трафика –
като например кой с кого комуникира, откъде се обажда, колко често, откъде и кога влиза в интернет и пр.
Тези дани са необходими за разкриването на самоличността на абоната или ползвателя.
Все пак, припомня Съдът, директивата не разрешава запазване на съдържанието на съобщението (телефонния разговор) или на търсената информация (в интернет).
Съществува също така изискване данните да се използват само за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на тежки престъпления, каквито са например престъпленията, свързани с организираната престъпност и с тероризма.
Директивата вече бе транспонирана в националното законодателство на повечето държави членки, а някои дори бяха глобени, че не са сторили това навреме.
Съдът обаче сега обявява директивата за невалидна, тъй като според неговата преценка европейският законодател е превишил рамките, в които може да действа, като е избрал средства, непропорционални спрямо целта, т.е.
в желанието си да гарантира по-голяма сигурност е навлязъл твърде много в полетно на личния живот на гражданите.
„Съдът ба ЕС потвърди, че сигурността не е „суперправо“, което е по-висше от защитата на личните данни“, коментира в „Туитър“ еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг след излизането на решението.
#CJEU confirms: #security not a 'super right' overruling the protection of personal data. #EUDataP http://t.co/WOajE37PBd
— Viviane Reding (@VivianeRedingEU) April 8, 2014
Съдът посочва, че данните, които се пазят, могат да дадат много точни указания за личния живот на лицата – като например за навиците им в ежедневието, за местата, в които те пребивават постоянно или временно, за ежедневните им или други пътувания, за извършваната дейност, за социалните контакти и за посещаваните среди в обществото.
Според Съда със запазването на тези данни и с разрешаването на достъпа до тях директивата се намесва по особено тежък начин в упражняването на основните права на личен живот и на защита на личните данни.
При това запазването и използването на данните се извършва, без да бъде информиран абонатът или ползвателят, а това
може да породи у съответните лица чувството, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение,
посочва Съдът. Липсват и гаранции, че намесата в личния живот на гражданите ще се ограничава действително до строго необходимото.
Достъпът до данните не подлежи и на предварителен контрол от съдебен или от независим административен орган, посочват още магистратите.
Съдът в Люксембург отбелязва и че директивата не гарантира безвъзвратното унищожаване на данните след изтичането на срока на тяхното запазване.
