Командният и контролен център на НАТО в София, който предстои да бъде обособен, се вписва в общите намерения на пакта за преразглеждане на отбранителната стратегия, съобщиха високопоставени източници от военния съюз.
Решението за създаване на такива центрове в България, Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония ще бъде взето утре на еднодневната среща на министрите на отбраната от Алианса в Брюксел.
Тези центрове се вписват в новия цикъл на планиране на организацията, която
преминава от подготовката на сили за бързо разгръщане зад граница в укрепването на възможностите за действие на територията на пакта.
Този нов подход е свързан с нарастващото напрежение от изток и от юг.
Високопоставените представители на НАТО поясниха, че целта е
за срок до два дни силите за бързо реагиране да могат да се разгърнат в дадена страна или район от НАТО,
получили заплаха или срещу които е било предприето нападение.
Командните и контролните центрове в Източна Европа
ще събират и обработват данни, и ще ги предават на координационния център в Шчечин (Полша).
Полският център ще направлява цялостните дейности на регионалните щабове, в които ще работят специалисти от държавите от Aлианса.
Вътрешните сили за бързо реагиране съществуват и сега, но капацитетът им предстои да бъде утроен. Те ще разполагат със средства за действие по суша, въздух и вода. Разполагането на тези сили ще става с решение на Северноатлантическия съвет на НАТО.
Пактът оправдава този нов подход с поведението на Русия,
за която има данни, че разгръща много по-мащабни сили на изток от балтийските републики и в Калининград. Според представители на Алианса руските военни все по-често предприемат необявени внезапни учения, с което нарушават международните норми, а в други случаи съобщават за антитерористични учения, в които се използва и ядрено оръжие.
Според представители на пакта в последните 10-15 години цялото планиране на НАТО е било насочено навън, затова досега са били развивани леки и способни за бързо разгръщане сили, които действат далеч от границите на военния съюз. Нямаше предпоставки за усилване на взаимната защита досега, но нещата се промениха и вече имаме нужда да бъдем в готовност по външните ни граници, в рамките на НАТО, и много бързо да се задействаме. Така
тези наши погранични членове ще бъдат способни да сдържат или да отвърнат на нападение.
Необходима е преоценка на цялата структура на Aлианса, коментира представител на НАТО, пожелал анонимност.
На предстоящото утре министерско заседание ще бъде обсъден задълбочено планът за готовност за действие, ще заседават Ядрената група за планиране и комисията НАТО-Грузия. Всичко, което предприемаме, е с отбранителен характер, коментира говорителят на НАТО Оана Лунджеску. По нейните думи целта е да бъде създадена готовност за действие срещу заплахи от всяка посока.
Положението в Украйна може да се влоши допълнително, но това няма да бъде предизвикано от НАТО, заяви говорителят. По нейните думи твърденията за роля на пакта в задълбочаването на конфликта в Източна Украйна са глупост, като същевременно съществуват многобройни доказателства за ролята на Русия – със снимките на руски войници на украинския фронт, с доставяните тежки и сложни за управление военни комплекси, които „не могат да се намерят на свободния пазар в Донбас“.
По въпроса за Грузия се очаква решение за обособяването на съвместен тренировъчен лагер със силите на НАТО. Ще бъде разгледана отново готовността на страната за присъединяване към Алианса, като засега се отчита съществен напредък от срещата на пакта в Букурещ през 2008 година. Съставът на представителството на НАТО в Тбилиси ще подсилен, а до края на годината грузинската войска и сили на пакта ще извършат съвместно учение.
