В опит да се противопоставят на руската агресия лидерите на НАТО днес одобриха план за готовност за действие, според който се създават сили за бързо реагиране с база в Източна Европа, обобщава Асошиейтед прес.
Предстои да се реши къде ще бъдат разположени силите, които ще могат бързо да се мобилизират, ако страна членка на алианса от региона бъде атакувана.
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че силите за бързо реагиране отправят ясно послание към всеки потенциален агресор и това послание гласи: Дори не си помисляйте да нападате някой от нашите съюзници, защото ще се сблъскате с целия алианс.
Патрулните полети на НАТО над балтийските страни и други мерки по въздух, суша и море, които вече са в действие, ще бъдат разширени, като част от плана за готовност за действие.
Изправени пред друга международна криза - тази в Ирак, лидерите на НАТО заявиха готовност да помагат на Багдад да се справи с заплахата на джихадистите от "Ислямска държава". Андерс Фог Расмусен обаче посочи, че иракското правителство досега не е поискало подобна помощ.
В Нюпорт Барак Обама и Дейвид Камерън призоваха своите колеги от НАТО да се присъединят към коалиция от страни, която ще има основна роля в борбата с ИД. На призива откликнаха 10 страни членки и партньори. Това са Германия, Франция, Италия, Дания, Полша, Турция и Канада, както и Австралия, която не е страна членка. Начело на коалицията ще са САЩ и Великобритания, посочва ДПА.
В края на срещата на върха беше обявено, че следващата среща на върха на алианса ще бъде във Варшава, в Полша, след две години. Това се възприе като още един сигнал, че НАТО остава привързана към ангажимента си да защитава членовете си от Източна Европа, отбелязва АП.
В Нюпорт лидерите на алианса освен това се съгласиха да спрат съкращенията на средствата за отбраната и да постигнат напредък по изпълнението на целта, поставена от НАТО да заделят по 2% от БВП за отбраната в продължение на 10 години, посочва Ройтерс. Засега тази цел се изпълнява само от САЩ, Великобритания, Гърция и Естония.
Полша също обещава да увеличи разходите си за отбрана на 2% от БВП, посочва АП. Вторият ден на срещата на алианса протече в момент, в който в Минск беше договорено прекратяване на огъня между Киев и проруските сепаратисти. По този повод Расмусен изрази надежда, че това споразумение ще постави началото на политически процес.
Генералният секретар освен това увери, че НАТО няма намерение да пренасочва системата си за противоракетна отбрана срещу Русия.
На срещата днес генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен представи приемника си Йенс Столтенберг и посочи, че той ще встъпи в длъжност на 1 октомври, посочва ИТАР-ТАСС.
