Българските банкери са сравнително оптимистично настроени за бъдещето на еврото.
Еврозоната няма по-лоши икономически показатели от САЩ като цяло, за да се опасяваме за бъдещето на европейската валута, смята подуправителят на БНБ Калин Христов, цитиран от БНТ.
Но докато зад океана отделните щати имат едно правителство, в еврозоната отделните държави нямат единна фискална политика, добави той.
Ако европейските държави успеят да координират фискалните си политики, еврозоната ще се стабилизира, смята Христов.
"Основната слабост на еврозоната е, че няма единна фискална политика, този механизъм за координация не работи. Оттам е целия натиск.
Реалния тест - в края на август ще има документ, който ще е публичен и ще служи за по-добра координация на фискалните политики.
Така че отделна страна да не може да се държи така, както се държеше Гърция през последните 10 години", обясни той на изложението "Банки, инвестиции, пари".
Банкерът Мартин Заимов също изрази увереност за бъдещето на еврото, тъй като в противен случай ще настъпи пълен катаклизъм.
Така както еврото се е превърнало обвързващ елемент на ЕС, така и светът е взаимообвързан до степен, която не може да се развърже, смята Заимов.
"Или ако се развърже - последиците - това, което наричаме криза в последните две години ще изглежда като един хубав спомен, много хубав спомен... Световната криза от 30-те години ще е като детска игра", коментира банкерът.
Според Заимов държавите в Европа, включително и България, ще трябва да се съобразяват с една нова реалност, която ще ги принуди занапред да бъдат по-отговорни и дисциплинирани.
Еврото започна седмицата с нов четиригодишен минимум
спрямо долара, спадайки под 1,19 долара за първи път от март 2006 г.
Единната европейска валута се понижи днес до 1,878 долара преди да възстанови слабо позициите си, достигайки до 1,1914 долара в ранната европейска междубанкова валутна търговия, но и това равнище бе под нивото на закриване в петък в Ню Йорк, когато еврото се търгуваше за 1,1956 долара.
Еврото пострада в петък от предупрежденията на унгарски лидери за състоянието на икономиката на страната, а това задълбочи допълнително опасенията, свързани с европейската дългова криза.
