"Това е петролът на Шотландия" (изявление, напомнящо на лозунга от предизборната кампания на Бил Клинтън - "Това е икономиката на САЩ") днес е един от лозунгите на най-популярните шотландски политици.
Още през 1974 г. Шотландската национална партия (ШНП) подхвърли идеята, че Шотландия би трябвало да притежава до 90% от петролните залежи в Северно море.
През годините тази идея стана един от основните поводи за съжаление и горчивина за шотландските националисти.
Очаква се сега, когато лидерът на ШНП и премиер на Шотландия сър Алекс Салмънд подготвя страната си да се произнесе до две години по въпроса за евентуалната независимост, идеята за шотландското владение на голяма част от петролните залежи в Северно море да се превърне в един от основните аргументи в кампанията на шотландските националисти.
За тях бъдещето на Великобритания зависи именно от (решаването на) въпроса с петролните залежи в Северно море.
Откакто се знае, че разработването им може да доведе до натрупвани на богатство, ШНП не спира да обвинява британските правителства, че само пилеят приходите от този източник на доходи.
Националистите се вдъхновяват от примера на Норвегия
Тази страна с население 5 млн. души (почти колкото са и жителите на Шотландия) спести съществената част от приходите в петролната промишленост, за да ги инвестира в националната пенсионна система, която днес разполага с капитал от 434 млрд. евро.
Според ШНП, ако се прокара черта на изток от англо-шотландската граница, северно от Берик, то разделението на териториалните води ще даде на Шотландия контрол върху почти всички залежи от петрол и природен газ в Северно море.
Днес шотландското правителство подготвя аргументите си, за да претендира върху 90% от ресурсите, паралелно с подготовката на референдума за независимост на Шотландия.
Според изчисленията на кабинета петролът може да донесе печалби от 64 млрд. евро през идните пет години.
В качеството си на "актив", петролът в Северно море е оценяван на 1,11 трилиона евро, като се вземат предвид всички петролни резерви.
Според Алекс Салмънд това богатство, съчетано със силния потенциал на Шотландия да произвежда ток от енергията на вятъра и на моретата, както и с другите национални промишлени отрасли, като производството на уиски, би могло да я постави на шесто място сред страните от Организацията за сътрудничество и икономическо развитие,
далеч пред останалата част от Великобритания, която сега е на 15-о място
Все пак Салмънд ще трябва да успокоява експертите от бранша, които се питат дали Шотландия ще им предложи същите гаранции като дадените на Великобритания, когато става дума за международното влияние, законодателството и данъчната политика.
Според експертите петролните компании и инженерните фирми, участващи в разработването на петролните залежи в Северно море, ще претеглят плюсовете и минусите на евентуалната независимост за Шотландия.
Тези фирми биха могли по-специално да се окажат в позицията да жонглират между два данъчни режима и две различни законодателни системи - на Великобритания и на Шотландия.
Великобритания например има свои собствени здравни и екологични служби, контролирани от британското правителство, докато Шотландия все още не е създала подобни ведомства.
Независима Шотландия ще бъде и една от най-малките членки на ЕС
Така че човек може да се запита дали тогава страната ще може да си съперничи по политическо влияние с Великобритания в Брюксел и на международната сцена.
Възниква и проблемът за дългосрочните разрешителни за експлоатация на петролните залежи, издадени от британското правителство на компаниите. Повечето от тях са с продължителност от 30 години. Така че как ще бъдат прехвърлени тези разрешителни от Великобритания на Шотландия все още не е ясно.
Можем да се запитаме и дали Шотландия ще има сили да защитава сама петролните си платформи. Правителството на Единбург ще има ли средствата да поддържа военноморски сили, които да се справят с терористична атака?
Петролните компании обаче могат да се надяват на по-благоприятен данъчен режим в случай на независимост на Шотландия. Доходите от тази промишленост пък биха представлявали доста по-голям дял от икономиката на една независима Шотландия, отколкото от икономиката на сегашна Великобритания.
Макар цифрите да варират от година на година, приема се, че приходите от петролната и газовата промишленост са 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Великобритания. Според изчисленията на шотландските власти тази цифра ще надвиши 12%, когато Шотландия стане независима.
За възобновяемите енергийни източници
Алекс Салмънд също си е поставил амбициозна цел - Шотландия да може да задоволява на 100% националните си енергийни нужди след 2020 г. (ако метеорологичните условия са благоприятни).
Двете атомни централи и централите с въглища ще продължат работа в Шотландия, но само за да осигуряват необходимата енергия в случай на спад в производството на енергия от възобновяемите енергийни източници.
Чарлз Хенри, британският държавен министър на енергетиката и климатичните промени, изтъкна обаче един проблем. Ако Шотландия е независима през 2014 г., тя няма да може да е бенефициент на британските субсидии за сектора за възобновяемите енергии.
Шотландците ще трябва да плащат инфраструктурата си за износ и внос на енергия. Те ще се окажат и в конкуренция с френските, ирландските и норвежките доставчици.
Или, както заяви говорителят на шотландския министър на финансите Джон Суини: "Сега, когато държавният дълг на Великобритания за първи път достига 1 трилион британски лири (1,11 милиарда евро), Шотландия разполага с 1 трилион британски лири под формата на петролните залежи в Северно море, от които 40% все още не са разработени".
И докато цените на петрола скачат главоломно, всички тези цифри показват колко е наложително Шотландия да контролира ресурсите си, за да извлече дългосрочни ползи от тях, допълва говорителят на шотландския финансов министър.
Повече финансови и икономически новини в PariteNi.bg.
