Президентът на Беларус Александър Лукашенко неотдавна обвини Русия в опит да завземе беларуската индустрия и да унищожи суверенитета на страната. Той заплаши, че дълго дискутираното обединение между Беларус и Русия ще създаде "втора Чечения" - намеквайки, че Беларус ще използва военна сила, за да защити независимостта си.
Междувременно Русия този уикенд предприе ответен удар като забрани вноса на беларуско мляко и млечни продукти; това е тежък удар върху селскостопанския сектор, който дава работа на един от всеки десет беларуси.
Конфликтът Минск -Москва последва войната на Русия с Грузия през август миналата година и острите спорове с Украйна и други бивши съветски републики. Но за разлика от техните лидери, намиращи се в конфликт с Кремъл, за Лукашенко ще е много по-трудно да спечели солидна подкрепа от Запада.
54-годишният бивш директор на совхоз управлява Беларус, с население от 10 милиона, с желязна ръка от 1994 г., задушавайки свободните медии и дисидентите, и циментирайки своето управление чрез серия от избори, обявени от Запада за фалшифицирани.
Въпреки че Лукашенко неотдавна освободи политически затворници и позволи на няколко опозиционни кандидати да се кандидатират на избори, отварянето му към Запада изглежда мотивирано от разногласията с Москва и от нуждата на Беларус от търговия със Запада, от финансова помощ и инвестиции, в подкрепа на икономиката на Беларус, която е от съветски тип.
"Лукашенко иска Западът да плати за неговата либерализация чрез заеми и инвестиции", заяви Андрей Ляхович, политически анализатор от Минск.
Москва дълго бе основният съюзник и спонсор на Лукашенко, предпазвайки го от западни критики и осигурявайки му заеми, евтина енергия и огромен пазар за беларуски селскостопански и индустриални стоки. През 1996 г., Русия и Беларус подписаха договор за съюз и си обещаха да вървят към сливане в една държава.
Лукашенко очевидно се е надявал да стане лидер на новата обединена страна. Но отношенията му с Кремъл се развалиха след избирането през 2000 г. на Владимир Путин, който даде да се разбере, че Москва ще е доминиращия партньор в този съюз.
Лукашенко разкритикува предложенията на Русия за съюза, като каза , че те ще превърнат Беларус в руска провинция. Той блокира проекти, които трябваше да направят руската рубла официална валута и в двете държави и се противопостави на руските опити за присвояване на основни индустриални активи.
Но глобалната финансова криза отслабва влиянието на Лукашенко. Тя бързо пресуши беларуските резерви в твърда валута, което накара страната да се обърне към Москва и международната общност за помощ. Русия се съгласи да отпусне 2 млрд. долара на Беларус, но преговорите по последния транш от 500 млн. се провалиха миналия месец.
Финансовият министър на Русия Алексей Кудрин разкритикува остро прекалено строгия контрол върху икономиката и валутата, окачестви го като продукт на "безсмислена политика" и обвини Минск, че има отношението на "паразит" към Москва.
Лукашенко отвърна, че Беларус няма да "падне на колене и да захленчи" пред Русия. Той обвини Москва, че поставя отпускането на последния транш от 500 млн. долара в зависимост от съгласието на Беларус да приеме водаческата роля на Москва и да признае независимостта на двете отцепнически провинции на Грузия.
Опитите на Лукашенко да настрои Запада срещу Русия имат известен резултат. Беларус получи 800 млн. долара от общо 2,5 млрд. заем от Международния валутен фонд както и още 125 млн. от Световната банка.
Въпреки това Беларус зависи от руския петрол и газ със силно занижени цени за индустрията си. На Минск няма да е лесно да замени руския пазар за своя селскостопански и индустриален износ.
"Никой няма да даде на Лукашенко толкова колкото Русия е давала", заяви Ярослав Романчук, независим анализатор от Минск.
Засега Кремъл не се притеснява, че Лукашенко ще напусне орбитата на Москва. "Беларус винаги е била и ще бъде нашия стратегически партньор, страна, с която Русия възнамерява да развива икономически и хуманитарни връзки", заяви говорителката на Кремъл Наталия Тимакова.
Източник: АП / БТА
Последвайте ни
