Щи ите от природни бедствия през миналата година се изчисляват на 138 милиарда долара. Половината са били причинени от урагана "Санди" и сушата, обхванала САЩ, съобщи ООН.
В службите на световната организация в Женева бе оповестен докладът за
2012 г., в който се посочва, че анализът на икономическите загуби,
причинени от големите природни бедствия от 1980 г., показва нарастване
от средата на 90-те години.
Директорката на агенция "Международна
стратегия за предотвратяване на природни бедствия" към ООН (UNISDR)
Елизабет Лонгуърт напомни, че
за трета поредна година сумата на загубите надхвърля 100 млрд. долара.
Тенденцията продължава, въпреки че през 2012 г. не е имало "мега природно бедствие", например земетресение в градска среда.
2011 г. остава рекордна година от гледна точка на икономическите загуби - 371 млрд. долара. 214 млрд. долара т тях са от щетите, причинени от земетресението и цунамито, връхлетели Япония през март.
Разходите са най-високи високи, когато природно бедствие засегне индустриализирана страна, както се случи през 2012 г. със сушата (20 млрд. долара) и урагана "Санди" (50 млрд. долара) в САЩ.
Но глобалните разходи заради природни бедствия са по-високи, предупреждава ООН, която взема предвид само загубите на застрахователните компании. В развиващите се страни малко хора имат подобна застраховка.
Макар икономическите загуби, причинени от природните бедствия, да са най-големи в богатите страни, в бедните държави продължават да се регистрират най-много човешки жертви.
По данни на ООН 9330 души в света са починали в резултат на природни бедствия през 2012 г. спрямо 30 770 през 2011 г. и 297 000 през 2010 г., когато беше страшното земетресение в Хаити.
Междувременно изследователи установиха, че
природни бедствия и икономически кризи се отразяват зле на сърцето.
Проучванията са правени сред ветерани от войни, жертви на урагана "Катрина" и на икономическата криза в Гърция.
Природните бедствия и продължили дълго във времето стресови ситуации освобождават в организма хормони, които влияят на кръвното налягане, на кръвната захар и на други фактори, създаващи проблеми на сърцето. В този процес се наблюдават повишено чувство за безпомощност и опасни реакции, като злоупотреба с алкохол и храна.
"Вече категорично свързваме емоциите със сърдечносъдовите рискови маркери", заяви д-р Ниека Голдбърг, кардиолог от Нюйоркския университет и говорителка на Американската асоциация за сърцето.
Първото мащабно проучване обхванало 207 954 ветерани от войната от щатите Калифорния и Невада на възраст между 47 и 74 години. Групата включвала хора с признаци на посттравматично стресово разстройство и ветерани без подобни оплаквания. Всички те били без сериозни симптоми от сърдечни заболявания и диабет в периода 2009 - 2010 г.
При повторно проучване две години по-късно, 35 на сто от ветераните с посттравматично стресово заболяване били развили инсулинова резистентност, която води до диабет и до втвърдяване на артериите.
От изследването става видно, че посттравматичното стресово разстройство може да породи не само психическа симптоматика, но и физическа. Според изследовател преди 30 години това разстройство е било свързвано предимно с ветераните от войната. Но днес то е характерно и за жертвите на изнасилвания, на въоръжени нападения и на природни бедствия.
По официални данни на Националния институт за психично здраве на САЩ около 8 милиона граждани на САЩ страдат от посттравматично стресово разстройство. Сред тях са и пострадалите от урагана "Катрина".
Учени от медицинския център "Тюлейн" установиха, че
случаите на инфаркти в района на Ню Орлиънс са се увеличили три пъти
в сравнение с двегодишен период, преди ураганът "Катрина" да се разбушува по тези места. Броят на хоспитализациите заради инфаркт е скочил от 0,7 на 2,4 процента от общите настанявания в болница.
Трето проучване установи рязко повишаване на сърдечните удари в областта Месиния в Югозападна Гърция след януари 2008 г., когато започна финансовата криза в страната.
Учените сравнили медицинските картони на над 22 хиляди пациенти, приети в болницата в Каламата - единствената с кардиологично отделение в областта. Били регистрирани 1084 случая на инфаркт в четирите години, последвали кризата. А имало 841 инфаркта в четирите години, преди настъпването й, като броят на населението останал на практика същият.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
