Британската банка "Барклис" заслужи най-лошата награда

А�и �ивисти на "Грийнпийс", пристигнали на 42-та среща на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос (weforum.org), присъдиха на британската банка "Барклис" (Barclays) и на бразилската миннодобивна компания "Вали" (Vale) наградата "Окото на обществеността" (publiceye.ch) за най-лошо корпоративно поведение.

Журито на активистите избра "Барклис", твърдейки, че банката е "навярно най-бързо разрастващият се спекулант на хранителни продукти, тласкащ нагоре цените на гърба на най-бедните по света".

А гласувалите онлайн избраха "Вали за нейното предполагаемо лошо досие по проблемите на околната среда и човешките права.

ТЕПКО (TEPCO), операторът на авариралата японска АЕЦ "Фукушима-1", от която изтича радиация, се нареди на второ място в допитването по интернет.

В същото време шестима членове на протестното движение "Окупирай" се опитаха да влязат в конгресния център на Световния икономически форум, но бяха върнати от организаторите.    Активистите заявиха, че са дошли мирно, за да получат пропуските си за форума и тези на "още седем милиарда души", желаещи да участват в годишната среща на световния политически и икономически елит в швейцарския курорт.

Организаторите на форума не им издадоха пропуски, но увериха, че демонстрантите са били поканени на отделно събитие извън основното място на срещата.

Върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай заяви по-рано днес пред агенцията, че членовете на "Окупирай" и други млади хора трябва да бъдат поканени да участват в дебатите в конгресния център, където политически и бизнес лидери обсъждат световни проблеми.

Дори Клаус Шваб, изпълнителен директор на Световния икономически форум, чиито годишни срещи в Давос са финансирани основно от корпорации, изглеждаше неотдавна така, сякаш е готов да разпъне палатка в парка "Зукоти", леговището на протестите "Окупирай Уолстрийт", което бе разчистено от властите през ноември.

"Капитализмът в настоящия му вид вече не пасва на света около нас",

каза Шваб в изявление миналата седмица. "Не успяхме да научим уроците от финансовата криза от 2009 г.", добави той.

Бъдещето на еврозоната и ядрената програма на Иран обсъждат участниците в Световния икономически форум.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, заяви днес, че

дълговата криза в еврозоната ще продължи още известно време да обременява икономиките на страните членки.

Рисковите премии за страните в криза в Европа могат да останат на завишено равнище за по-дълъг период, каза Драги. И предупреди за отрицателния ефект от мерките за икономии в страните от еврозоната, тъй като подобна политика вече възпрепятства растежа в някои държави.

Драги изрази оптимизъм за финансовите пазари и банките в Европа, отбелязвайки, че има известно възстановяване в междубанковата търговия от декември и подобряване на капиталовата основа. Новите по-строги правила, ограничаващи бюджетните дефицити на държавите, са необходимо условие преди затруднената еврозона да може да пристъпи към по-централизиран контрол на финансите, каза той.

По думите му европейските страни трябва първо да докажат, че могат да плащат сами и да не искат финансова помощ от други. Еврозоната постигна "впечатляващ" напредък, за да излезе трайно от дълговата криза, която подкопава позициите й от декември 2009 г., допълни Драги.   

Той посочи, че

така нареченият фискален пакт е "първата, макар и плаха" стъпка към финансов съюз.

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард заяви, че не е удовлетворена от предложенията до момента на частните кредитори на Гърция, преговарящи с гръцкото правителство по сделка за отписване на част от дълга на страната. Начинът, по който виждам нещата, е, че се водят преговори и че очевидно до момента не бе желателно за гърците да приемат предложението на кредиторите, заяви Лагард в интервю за телевизия "Блумбърг" от Давос.

Но съм доволна да видя, че те са се върнали на масата за преговори, преговарят в момента и работят здраво, добави тя.

На въпрос какво би искала да излезе от тези преговори, Лагард посочи, че МВФ е "съсредоточен" върху идеята дългът на Гърция да бъде сведен до 120 процента от БВП през 2020 г.

Тази цел се споделя също от германския министър на финансите Волфганг Шойбле, който посочи това в Давос.

САЩ могат да постигнат растеж между 2 до 3 процента, стига европейците да напреднат в решаването на дълговата си криза, а рисковете в Иран да не се засилят, заяви днес в Давос финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър.

Той отправи

критики към Китай,

който според думите му поддържа националната си валута - юана - под реалната стойност, допълвайки, че Пекин няма да има друг избор, освен да го ревалвира.

"Пекин изгради промишленият сектор на гърба на търговските си партньори, запазвайки валутния си курс под реалното му равнище за известно време въпреки постепенното му поскъпване.

С времето тези валути ще трябва да бъдат ревалвирани много силно, това ще стане във всички случаи", отбеляза американският финансов министър.

Сред ораторите бяха също министърът на икономиката, финансите и промишлеността на Франция Франсоа Бароен, испанският министър на икономиката и конкурентоспособността Луис де Гиндос Хурадо, генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Юкио Амано, министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак, министърът на външните работи на Бразилия Антониу Патриота и др.