Предложението е заложено в проектозакон, който ще се разглежда през декември в долната камара на парламента на Великобритания - Камарата на общините.
Създателите на проектозакона са Зак Голдсмит, млад депутат-консерватор, потомък на британски финансист, оставил на наследниците си милиарди лири, и Франк Фийлд, който по времето на Тони Блеър беше заместник-министър на социалните грижи, но който се оттегли от поста си, защото смяташе, че лейбъристите при тогавашното си ръководство са се преориентирали прекалено към центъра.
В проекта на Голдсмит и на Фийлд е заложено през зимата часовниците във Великобритания да са постоянно с един час напред от Гринуич - тоест през зимата да е постоянно в сила сегашното лятно часово време в страната.
През лятото часовниците в страната пък ще бъдат с два часа напред от Гринуич. Като мотиви, изложени в проектозакона, са посочени използването за по-дълго време на естествената светлина, пестенето на електрически ток и по-малкото замърсяване на околната среда.
Твърди се, че британският премиер Дейвид Камерън подкрепя идеята, но смятал, че не правителството, а самите британци трябва да решат дали могат да се адаптират лесно към евентуалното нововъведение.
В действителност англичаните от повече от век се вълнуват от въпроса за лятното часово време, припомня в. "Кориере дела сера".
Самата идея за лятното часово време не е на англичанин, а на ентомолога от Нова Зеландия Джордж Върнън Хъдсън, който се сеща за нея още в края на 19 век.
По това време и един англичанин упорито настоява за въвеждане на лятно часово време. Това е строителният предприемач Уилям Уилът. Мотивите му обаче далеч не са били от екологично естество или от грижа за пестене на енергия.
Просто Уилът бил страстен почитател на голфа, а на този спорт можел да се отдава едва след края на работното си време. Но докато стигнел до голф игрището денят вече превалял и му оставало малко време за игра заради настъпващия мрак.
Така на Уилът му хрумнала идеята за изкуствено удължаване на деня. Той дори убедил депутат от редиците на британските либерали да лобира за идеята в парламента, но опитът, осъществен на 12 февруари 1908 г. бил неуспешен.
Германците въвели първи лятното часово време. Във Великобритания Уинстън Чърчил и крал Едуард VII се борели за въвеждането на лятното часово време, но кралският астроном и метеоролозите към кралския двор били против и надделели.
Едва през 1972 г. със закон се установява кога започва и кога свършва лятното часово време. После са приети и европейските директиви, въвеждащи лятното часово време на континента и във Великобритания.
Очаква се сега проектът на Голдсмит и на Фийлд да се сблъска с негативните реакции на шотландците.
В Шотландия слънцето посред зима изгрява най-малко с 45 минути по-късно от изгрева му в Лондон. Така че ако през зимата в цяла Великобритания стрелките на часовниците бъдат за постоянно изместени с час напред, в Глазгоу и в Единбург сутрешният мрак ще се удължи и това със сигурност ще предизвика недоволство.
Източник: corriere.it /БТА
Последвайте ни
