Ан Идалго – първата жена кмет на Париж

Д ъщеря на имигранти от Испания, феминистка и небиещ на очи апаратчик на Социалистическата партия, 54-годишната Ан Идалго ще стане кмет на Париж, заемайки място в кръга на жените, управляващи редица столици по света. 

„Ще бъда кмет на всички парижани“, обеща Ан Идалго

и увери, че „ще се грижи свободно да бъдат изразявани всички различия“. „Защото различията допринасят за величието на демокрацията в Париж“, добави тя. 

Според анкети на центровете ИФОП и САС за телевизия и-Теле, Ан Идалго е събрала в неделя на втория тур от общинските избори във Франция 54,5% от гласовете срещу 45,5% за съперничката ѝ от десния Съюз за народно движение Натали Косюско-Моризе. 

Чернокоса андалусийка, често заметната с шал в изискан розов нюанс,

Ан Идалго (Ана-Мария по документи) – след като гласува и парижкият общински съвет – ще застане начело на община с 2,2 млн. жители, центъра на всички власти във Франция и най-примамливия град за туристи от цял свят. 

Така ще влезе в клуба на жените, ръководещи столиците на своите държави: Ана Ботеля от Мадрид, Ханна Гронкевич-Валц от Варшава, Каролина Тоа от Сантяго в Чили, Сусана Виляран от Лима, Ана Оливера от Монтевидео, Марта Ернандес Ромеро от Хавана (Куба), Йорданка Фандъкова от София, Халина Хереха от Киев, Агнес Кафула от Виндхук в Намибия, Мати Минт Хамади от мавританския Нуакшот и Силия Уейд-Браун от Уелингтън в Нова Зеландия. 

Дясна ръка на Бертран Деланое, кмет на Париж от 2001 г.,

Ан Идалго осигурява на социалистите възможност да запазят достойнство,

при все че изборните резултати са съкрушителен удар за управляващата левица. 

Родена на 19 юни 1959 г., през диктатурата на Франко, в Сан Фернандо (Андалусия), после млада имигрантка в Лион, Ан Идалго пристига в Париж; родителите ѝ получават гражданство и на 14 години тя става французойка. 

Често си повтаря думите на писателя Саша Гитри:

„Да си парижанин не значи да си роден в Париж, а да се преродиш в този град.“ 

Дипломира се със специалност социални и правни науки, става трудов инспектор, после съветник на тогавашния министър от социалистическата партия Мартин Обри. 

Първо е феминистка и застава под знамената на социалистите едва през 1994 г., привлечена от моралната строгост на техния кандидат-президент Лионел Жоспен. 

През 2012 г. левите идват отново на власт и се говори, че готвят за нея министерски портфейл. Тя обаче си остава в парижкото кметство, после се впуска в кампанията за общинските избори. Докато трае надпреварата, десницата често я взема на подбив. 

Някои ѝ лепват прякора Портиерката –

намек за имигрантите испанци, заселили на тълпи през 20-и век портиерните в столичните входове. Така я противопоставят на кандидатката Натали Косюско-Моризе, внучка на посланик и правнучка на един от основателите на френската компартия. 

„Честна“, „прилежна“ и „скромна“, както я описват близките ѝ, Ан Идалго води същински сражения в парижкия апарат на социалистите, за да си извоюва място в сянката на Бертран Деланое. 

„Да спечелиш авторитет, легитимност, да водиш битки в собствения си лагер – това е най-тежката задача“, споделя пред всекидневника „Либерасион“. 

„Вижда ми се доста властна натура. Желязна ръка в кадифена ръкавица. Зад привидната ѝ отстъпчивост се крие подчертано силов подход“, разсъждава зам.-председателят на Националното събрание Дени Бопен от партия „Зелените“, заседаващ от десетилетие заедно с нея в парижката управа. 

Като градоначалник Ан Идалго обещава да продължи делото, започнато от Деланое –

по-специално 10 хил. нови жилища, още 5000 места в яслите, улеснен достъп до медицински услуги. 

Заявява, че няма да вдига данъците и ще води същата политика, гарантираща сигурност и насочена към големи културни събития, под знака на която преминаха последните десет години. 

Противниците ѝ се подиграват с промените в Париж през двата мандата на социалистите – станал бил един вид асептичен град, след като си тръгнали част от най-скромните му обитатели. Те виждат в него пример за обуржоазяване, въплъщение на модела „бобо“ (от „буржоа бохеми“). 

Отговаряла досега за развитието на градската среда, Ан Идалго си приписва заслугите за успеха на "Велиб" – обществените велосипеди на свободен достъп, изкопирани вече и в други столици, например Рио. Тя иска да превърне Париж в „град-вселена“, „новаторски град, създаващ работни места, природосъобразен град, където можеш да се разхождаш пеш и с колело“.