Н амираме се в малко село в афганистанска провинция Фаряб, на границата с Туркменистан. Столицата Кабул е далеч. Тук хората живеят предимно в глинени къщи. Почти няма работа, бедността е повсеместна, разказват в репортаж на "Дойче веле".
(Те посочват, че видеото не е за хора с чувствителна психика).
Мария и четирите ѝ деца също гладуват.
Тя е продала вече двама от синовете си и едната си дъщеря. В замяна е получила сума, равняваща се на само 280 евро.
"Просто не можех да им набавя достатъчно храна,
нито пък дрехи, не ми стигат парите. Аз работя на три места - като перачка, в една пекарна и като прислужница", разказва Мария.
Мария не знае какво се е случило със синовете ѝ, но дъщеря ѝ живее сравнително добре.
Тя е осиновена от семейство от съседния квартал, те самите нямат деца, казва новата ѝ майка - Хаджара. "Тя беше само на 20 дни, когато я осиновихме", добавя тя.
"Трябваше да го направя, какво иначе да сторя.
Нямам нищо. Работя от ранна сутрин до късна вечер и въпреки това не ми остава нищо друго освен да седя тук и да плача. Разбира се помня съпруга си и децата си - те са моето всичко. Как мога да не мисля за тях, но какво да правя", добавя Мария.
Талибаните, чиято идеология е радикалният ислям, са отново на власт от август 2021 г.
Заедно с международните военни мисии, повечето правозащитни организации напуснаха Афганистан. Според експерти това допълнително е задълбочило и без това тежката икономическа криза в страната.
"Бедността се е увеличила, тъй като международната помощ вече не е в същия размер както преди.
Това забавя много развитието на Афганистан. Много семейства са още по-бедни от преди, особено тези, които са били прогонени от родния си край по време на войната срещу талибаните. И това води дотам, че някои хора продават децата си или органите си", казва Абдулади Гане, правозащитник от провинция Херат.
И в провинция Херат търговията с хора е широко разпространена. Тук живеят особено много бежанци. Трафикът на деца е ежедневие.
"Мизерията тук става все по-голяма. Според нашите данни около 40 семейства са продали някои от децата си за 50, 80 или 100 хиляди афгани - тоест за около 500 до 1000 евро", казва Абдула Ахади, директор на Службата за закрила на детето.
Абдул е един от многото отчаяни родители.
"Тук няма работа, никой не ни помага. Ето затова продаваме децата си, защото сме гладни, защо иначе да правим подобно нещо? Ако не дам едно от тях, всичките ни останали деца ще трябва да гладуват", казва многодетният баща.
Но продажбата на дете рядко помага дългосрочно. В повечето случаи семействата не успяват да се измъкнат от бедността.
"Дъщеря ми беше на 7 години. Продадох я за 70 000 афгани, около 700 евро.
И въпреки това днес отново умирам от глад, както и четирите ми деца. Продадох едно от тях, за да не гладуват другите", разказва местен жител.
Повече от репортажа вижте във видеото горе.
