П ървата стъпка от референдума на Реджеп Ердоган завърши. Над половината от близо 3-те милиона турски емигранти гласуваха на допитването за конституционни промени, които биха дали на практика пълна власт на президента в Турция.
Гласуването в чужбина приключи, като 51% от имащите право на глас турци са дали своя вот.
Пътят на Турция от република към султанат
Референдумът може да разцепи Турция
Най-висока е била активността в Белгия, където са гласували 60% от турските избиратели. В Швейцария участие са взели 57%, а в Австрия – 50%.
В Германия, където живее най- голямата общност от турски емигранти, са гласували 48%.
Бюлетините ще бъдат транспортирани в Турция и ще бъдат отворени след провеждането на референдума в страната на 16 април.
Днес трите основни социологически агенции в Турция изнесоха данни от последните си проучвания за референдума.
Директорът на агенция ANAR Ибрахим Услу коментира, че групата на отхвърлящите конституционните промени доминира над подкрепящите го. Хакан Байракчъ от SONAR е съгласен и очаква 51% да гласуват против. Разликата обаче е малка и гласовете от чужбина могат да се окажат решаващи.
Мурат Гезиджи от GEZICI прогнозира, че референдумът ще мине с 53,3% подкрепа. Според него голям е процентът и на заявилите, че няма да гласуват - 15-17 на сто.
Народът не се страхува от Ердоган, напротив, след 15 юли 2016 г. подкрепата за президента скочи. Ако не беше се случил опитът за преврат, сега на референдума, против промените в турската конституция щяха да гласуват 60-65%, смята Гезиджи.
Според него 45% от избирателите не познават пакета от конституционни промени, но и 80% от твърдия електорат на управляващата Партия на справедливостта и развитието също няма никаква представа за тях и гласува заради харизмата на Ердоган, с идеята, че щом той прави нещо, значи то е добро за Турция.
„Турция не трябва да бъде предадена в ръцете на един човек“, това е посланието, което провокира напрежение в голямата част от обществото и основната теза на лидерите на опозицията.
Ако прокюрдската Партията на демократичните народи беше провела по-активна кампания, в неделя резултатът би бил 57% против, посочва Байракчъ. Според него влияние оказва и по-слабото медийно внимание към опозицията.
Ибрахим Услу смята, че на този вот няма да има ясен победител, защото противниците на властта се представят изненадващо добре. При проучванията в началото на март Републиканската народна партия и Партията на демократичните народи имаха обща подкрепа от 35%, сега тя достига 50%. Освен това те се отказаха от негативните послания, а това е новост.
Социологът посочва, че в момента се изследва как кризата в отношенията на Турция с европейските държави ще повлияе върху нагласите за референдума.
