П рез 12-и век две деца изпълзяват от яма и се появяват в тихо английско градче. Странното не е било това, а че кожата им била ярко зелена. Затова в тази статия ще разгледаме как мистериозните зелени деца от Улпит озадачават историците.
Две тайнствено зелени деца изпълзяват от яма за вълци и се озовават в Улпит. Звучи като начало на детска приказка, но според Уилям от Нюбърг, на когото се приписва първият разказ за тази история, това е истинско събитие, случило се по времето на крал Стивън между 1135 и 1154 г.
Според „Historia rerum Anglicarum“ на Уилям, написана около 1189 г., ямата била изкопана като капан за животни, а двете деца – момче и момиче – носели дрехи с необичаен цвят и от непознат материал. Но още по-странно било, че и двамата били ярко зелени. Тъй като това било доста плашещо, обърканите деца били бързо задържани от жътвари, работещи в полето, и отведени в близкото село.
In 1150, two small children with green skin allegedly appeared on the outskirts of the English village of Woolpit.
— Fascinating (@fasc1nate) March 24, 2024
There, the young boy and girl were found crawling out of a pit meant for catching wolves.
According to at least two historical accounts, they were clad in… pic.twitter.com/N0CfELRa3l
Събитието не е споменато в „Англосаксонската хроника“, която записва подробности от английската история до смъртта на крал Стивън през 1154 г. Хрониката е пълна с разкази за странни събития и липсата на споменаване на зелените деца кара някои да предполагат, че събитието се е случило по времето на наследника на Стивън, Хенри II.
Според исторически запис на Ралф от Когсхол, децата били приети от заможен земевладелец на име Ричард де Калн, който може би бил рицар. Трудно е да се каже със сигурност, защото за него се знае много малко.
След известно време в Улпит зеленото момиче научило достатъчно английски, за да разкаже историята си. По думите й, двамата с брат й идват от място, наречено Земята на Свети Мартин – християнска страна, където всичко и всички били ярко зелени, слънцето никога не изгрявало и земята била потопена в постоянен мъгляв полумрак.
Тя не можела да обясни как тя и брат й се озовали в село в Източен Съфолк, но описала звука на камбани, които ги омагьосали и ги накарали да изгубят представа за време и място. В един момент пасели стадото си и слушали камбаните, а в следващия били в нивите на Улпит. Някои разкази отбелязват, че децата преминали през някаква пещера, за да стигнат до Улпит, и били поразени от слънчевата светлина от другата страна.
In the 12th Century, two non-English speaking children with bright green skin appeared in Woolpit, England. Neither child was ever formally identified. https://t.co/Yf8db900t7 pic.twitter.com/iLiWRibahI
— Fascinating (@fasc1nate) October 15, 2025
Макар момичето да не можело да определи местоположението на родината си спрямо Улпит, тя твърдяла, че там имало голяма река, през която жителите виждали светла земя, която и Уилям от Нюбърг, и Ралф от Когсхол предположили, че е районът около Улпит.
Що се отнася до това къде се намирала Земята на Свети Мартин, това било предмет на догадки. Някои предполагали, че е друга планета или подземен свят в центъра на Земята, докато по-прозаичните смятали, че е просто друго село в Англия или може би в Западна Европа.
През 1998 г. Пол Харис публикува сложна теория, според която децата живеели в или близо до английското село Форнъм Сейнт Мартин. Името изглежда очевидно съвпадение. Селото е само на няколко километра от Улпит, а двете места са разделени от река, макар и по-малка от описаната от момичето. Тази част звучи достатъчно убедително, но Харис нямал убедително обяснение за камбаните или тунела.
След като били приети от добрите хора на Улпит, на децата им били предложени различни видове храна. Но изгладнелите деца изглежда имали много изискан вкус. Всичко, което им предлагали, ги отблъсквало – всичко освен сурови бобови стъбла, които били непознати за тях и, случайно или не, също зелени. Месеци наред след това тези бобови стъбла били единственото, което децата ядели.
Най-изключителната част от тази загадка е защо тези деца имали зелена кожа? Този въпрос е предизвиквал много спекулации, откакто децата били открити, но разочароващо, все още няма задоволително обяснение.
Жителите на Улпит от 12-и век стигнали до заключението, че децата вероятно били феи, които по онова време били смятани за реални. Феите били представяни като свръхестествени същества, подобни на хора, а разказът на децата за Земята на Свети Мартин наистина звучал като място, където феите биха се навъртали.
Не всички обаче вярвали в историята с феите. В книгата си от 1621 г. „Анатомия на меланхолията“ авторът Робърт Бъртън бил категоричен, че децата са извънземни, твърдейки, че вероятно са паднали от небесата от планета, където слънцето никога не грее. Други анализи, като тази на шотландския автор и астроном Дънкан Лунан, се съгласявали. Според него децата вероятно не пристигнали с летяща чиния, но имали средство да бъдат моментално транспортирани до нашия свят директно от своя дом.
Една теория за зелените деца се свързва с народна приказка от 16-и век, „Бебетата в гората“, която по-късно била адаптирана в „Хензел и Гретел“. В приказката две млади сирачета били приети от чичо си, който след това планирал да ги убие и да открадне наследството им. В една ранна версия той възнамерявал да ги отрови с арсен, което някои смятат, че обяснява зелената кожа. Тези вярващи обаче вероятно грешат – макар арсенът да може да потъмни кожата, той не я прави зелена.
Друга теория отбелязва, че децата били почти изтощени от глад, когато били открити, и предполага, че отказът им да ядат нищо освен сурови бобови стъбла подсказва, че страдали от хипохромна анемия, известна още като хлороза. Това състояние, причинено от лоша диета, която влияе на цвета на червените кръвни клетки, може да доведе до забележимо зелен оттенък на кожата.
Каквато и да била причината за зелената пигментация, разказите на Уилям от Нюбърг и Ралф от Когсхол твърдят, че и двете деца – или поне момичето – в крайна сметка загубили зеления оттенък, след като започнали да ядат нещо повече от боб.
The Bizarre Mystery Of The Green Children Of Woolpit - Sasquatch Chronicles https://t.co/LpDqDKdeOR
— Sasquatch Chronicles (@sasquatchchron) October 20, 2025
Както може би сте забелязали, имигрантите често имат трудности – дори в миналото – а 11-и и 12-и век били време на масова имиграция за фламандците, които пътували до Англия от Северна Белгия. Ако децата били сред тези имигранти, това може да обясни как са се озовали сами. Много фламандци били избити от войските на Хенри II по време на битка при Форнъм Сейнт Мартин през 1173 г.
Тези войски обикновено атакували други войски, докато обикновените граждани често били оставяни на мира – но винаги има изключения. Ако това е случаят, е възможно непознатият език, който децата говорели, да е бил фламандски. Въпреки това изглежда малко вероятно абсолютно никой в Улпит да не го е разпознал.
Ако странният език не бил фламандски, може би бил диалект на английски, непознат за хората от Улпит. През 12-и век в Англия се говорели няколко различни диалекта в зависимост от региона, така че е възможно децата да не били от тези краища – просто никой не разпознал диалекта им.
И двата разказа – на Уилям от Нюбърг и Ралф от Когсхол – твърдят, че момичето оцеляло до зряла възраст, но се разминават относно колко дълго живял момчето. Във версията на Уилям момчето умира скоро след като двамата с сестра му били кръстени. Уилям също твърди, че когато момичето пораснало, тя се омъжила. Във версията на Ралф обаче момчето не се приспособило добре към живота в Улпит, било винаги вяло и депресирано и починало преди кръщенето. Момичето, според Ралф, пораснало „разпуснато и лекомислено в поведението си“.
Дънкан Лунан направил проучване върху родословието на Ричард де Калн и открил запис от 1197 г., който може би показва, че момичето приело името Агнес и се омъжила за съдия и духовник на име Ричард Бар, който бил служител на Хенри II. Твърдението на Лунан се основава на молба за земя, която съдържала имена и дати, които той смятал, че може да са свързани с зелените деца.
Ако Лунан е прав, това означава, че зелената Агнес пораснала в нормална, незелена възрастна жена и живяла с виден съпруг. Въпреки това изследванията на автора Джон Кларк посочват, че няма доказателства, че записът е свързан с някого от историята за зелените деца. Няма и много доказателства, че де Калн някога е познавал някоя на име Агнес или че Ричард Бар се е оженил за жена с това име.
Независимо от липсата на исторически доказателства, мнозина продължават да вярват, че децата са били пратеници от друга планета до днешен ден.
