Н езависимо дали става дума за величествени исторически филми, мрачни мистериозни романи или напрегнати телевизионни сериали, викторианската ера е широко представена в поп културата. Въпреки това тя остава един от най-неразбраните периоди в историята заради упоритите митове за всичко – от крайна свенливост до студена и безчувствена кралица.
Днес ще развенчаем някои популярни митове за викторианската ера. Време е да отделим викторианските факти от викторианската измислица.
Какво представлява викторианската ера?
Продължила от 1837 до 1901 г., викторианската ера обхваща периода на управлението на кралица Виктория над Обединеното кралство. Това е време, в което Великобритания оглавява огромна империя, която генерира както голямо богатство, така и голямо неравенство.
Викторианската ера е време на повишена моралност и изискано облекло, но също така и на грубовати шеги, технологични иновации и оживени дебати за човешката интимност. Митове за този период – независимо дали произлизат от неточно тълкуване на миналото или от популярната литература – често го представят в много ограничени рамки. Тези митове и неточности опростяват един изключително сложен исторически период и неговите обитатели.
Мит: Кралица Виктория била студена и безчувствена
Според митовете Виктория била мрачна, лишена от чувство за хумор и сексуалност – с други думи, истинска скука.
В действителност кралица Виктория обичала съпруга си, принц Алберт. Дневникът й дори описва брачната й нощ с голям ентусиазъм. Всъщност тяхната връзка била толкова страстна, че Виктория родила девет деца през 21-годишния им брак. Тя не само изглежда се наслаждавала на физическата интимност, но имала и добро чувство за хумор – баба й дори я описвала като комична и нахакaнa.
Защо тогава съществува този мит? Популярният образ на кралица Виктория като строга и мрачна вероятно произлиза от по-късните й години. Когато любимият й Алберт починал неочаквано през 1861 г., тя била обзета от скръб и го оплаквала до края на живота си, носейки само черни дрехи през следващите 40 години.
Ролята й на кралица на моралистична нация и защитник на семейните ценности също допринесла за асоциацията й със свенливост. Макар да й се приписва известната фраза „Не сме развеселени“ в отговор на неприлична история, тя по-късно казала на внучката си, че никога не е изрекла тези думи. Това е подобно на ситуацията с „Нека ядат торти“, приписвана на Мария Антоанета, която всъщност никога не е казала.
Популярните представи често изобразяват Виктория като студена или враждебна към собствените си деца. Тя налагала високи стандарти и понякога имала напрегнати отношения с тях. Не харесвала бременността и смятала някои бебета за непривлекателни, но не мразела децата си.
Виктория била откровена за трудностите при отглеждането на деца – чувства, с които повечето родители могат да се идентифицират – и се смята, че страдала от следродилна депресия. Както много майки от висшата класа по нейно време, тя разчитала на бавачки и гувернантки за грижите за децата. Предполагаемата й липса на привързаност била повече свързана със социалните норми, отколкото с истинските й емоции.
Мит: Родителите не се грижели за децата си
Поп културата създава впечатлението, че викторианските родители държали децата си на разстояние и ги измествали на периферията на семейния живот. В действителност викторианците идеализирали детството, вярвайки, че децата са невинни и се нуждаят от защита от покварения свят. Детската литература процъфтявала през това време, отразявайки културното значение на детството.
Въпреки това романтизираният идеал не винаги съответствал на реалността. Децата от работническата класа често трябвало да работят, за да издържат семействата си. Митът за равнодушните родители вероятно произлиза от факта, че семействата от средната и висшата класа наемали бавачки и гувернантки, което държало децата далеч от родителите им.
Мит: Нямало разнообразие
Съдейки по повечето филми, бихте си помислили, че всички във викторианска Англия били бели и изглеждали бегло като Кийра Найтли. В действителност Великобритания била расово разнообразна от векове. Римската империя довела хора от цял свят в Британия, а не-белите общности продължавали да съществуват през викторианския период.
Дори след премахването на робството през 1833 г., много чернокожи и азиатци останали във Великобритания като домашни работници или моряци. Погрешната идея за расова еднородност във викторианска Великобритания вероятно възникнала след Втората световна война, когато нови вълни от имигранти пристигнали и хората предположили, че разнообразието е модерно явление.
Мит: Опиумните свърталища били епидемия
Писатели като Дикенс и Конан Дойл създали впечатлението, че опиумните свърталища били на всеки ъгъл. В действителност, макар опиумът да бил широко достъпен (дори използван в медицината), свърталищата били редки и ограничени предимно до източния край на Лондон.
Митът се запазил, защото тези свърталища станали символи на морален упадък в литературата – не защото били често срещани в реалния живот.
Мит: Принц Алберт имал „Принц Алберт“
Въпреки името, няма доказателства, че принц Алберт е имал пиърсинг на гениталиите. Историята вероятно произлиза от слухове, че е използвал пръстен, за да се справя с тесни панталони – но това е чиста спекулация.
Мит: Жените стояли вкъщи
Викторианските жени не били само изискани домакини. Жените от работническата класа работели във фабрики, а тези от средната и висшата класа се занимавали с благотворителност, мисионерска дейност, писане и дори наука.
Макар половите роли били строги, идеята за пасивния„ангел в дома“ идвала повече от литературата, отколкото от реалния живот. Все пак тя повлияла на обществото и оправдавала ограничаването на правата на жените.
Мит: Нямали чувство за хумор
Викторианците всъщност обичали хумора – особено грубоватите шеги и комедиите. Митът за безхуморните викторианци идва главно от стари снимки, на които хората не се усмихват. Ранната фотография изисквала дълги времена на експозиция, а усмивката още не била социална норма за портрети.
Мит: Оплаквачите събирали сълзите си в стъклени бутилки
Викторианците имали сложни траурни обичаи, но събирането на сълзи в стъклени бутилки не било един от тях. Малките бутилки, намирани в гробове, вероятно съдържали масла или парфюми, не сълзи. Митът произлиза от по-късни романтизирани интерпретации.
