Н а 4 юни 1989 г. стотици, а вероятно и хиляди невъоръжени мирни продемократични протестиращи бяха убити в Пекин, а десетки хиляди демонстранти - арестувани в градове из цял Китай.
Протестиращите, събрани на площад Тянанмън в центъра на Пекин, настояваха мирно за политически и икономически реформи. В отговор китайските власти използваха огромна сила, за да потушат демонстрациите, предаде Amnesty.
Военни части бяха изпратени, а невъоръжени протестиращи и странични наблюдатели бяха убивани масово. Китайското правителство никога не е признало истината за случилото се на Тянанмън. Темата остава силно табу и до днес – властите забраняват всяко споменаване на протестите в публичното пространство.
Китайските управляващи искат всички да забравят, че през 1989 г. на площад Тянанмън убиха неясен брой невъоръжени мирни протестиращи с продемократични искания.
Мнозина обаче отказват да забравят Тянанмън. Сред тях е и адвокатът и активист за човешки права Чоу Ханг-тунг, която бе несправедливо затворена в Хонконг.
В продължение на години Чоу Ханг-тунг помага да се организира ежегодното мирно възпоменание на жертвите на репресиите на площад Тянанмън. През 2021 г., след като публикува в социалните мрежи призив хората да запалят свещи у дома в памет на събитието, Чоу бе несправедливо осъдена и вкарана в затвора в Хонконг.
Кой е "Човекът Танк" и кой го е снимал?
Най-известната снимка, свързана с площад Тянанмън, е тази на т.нар. "Човекът Танк" (Tank Man). На 5 юни 1989 г. западните медии увековечиха протестите с кадъра на мъж в бяла риза, носещ пазарски чанти, застанал срещу колона танкове, изпратени от правителството, за да разпръснат протестиращите. Личността на този мъж, известен като "Човекът Танк", никога не е потвърдена.
Човекът Танк не допусна военните машини да минат. Макар да успя да ги спре, накрая бе изведен от пътя от странични наблюдатели. Образът на този невъоръжен човек срещу танковете бързо се превърна в символ на мирната съпротива срещу военната мощ на режима.
„Това показва изключителната смелост на един човек, изправен пред цяла колона танкове, готов да пожертва живота си в името на социалната справедливост.“
— Стюарт Франклин, фотограф на Tank Man
Стюарт Франклин е авторът на емблематичната снимка на "Човекът срещу танковете". В кратък филм по-долу той разказва как успява да улови този кадър, който се превръща в един от най-ярките образи на ХХ век.
The full Tiananmen Square Massacre ‘Tank Man’ photo, is more powerful than the cropped version.
— Archaeo - Histories (@archeohistories) June 4, 2024
Tank Man, unidentified Chinese man who on June 4, 1989, faced down a column of People’s Liberation Army (PLA) tanks on Chang’an Avenue in Beijing, China.
The encounter came one day… pic.twitter.com/s5qZD8dPpW
Хронология на събитията, довели до репресиите на площад Тянанмън
От април 1989 г. хора от цял Китай се събират на площад Тянанмън в Пекин, за да оплачат смъртта на либералния комунистически лидер Ху Яобанг и да изразят разочарованието си от бавния темп на обещаните реформи.
Това събиране прераства в мирни протести, които постепенно се разпространяват и в други провинции. Демонстрантите – предимно студенти – настояват за край на корупцията сред властимащите, както и за политически и икономически промени.
Колко души участваха? – Над милион по улиците
На 13 май стотици студенти обявяват гладна стачка на площад Тянанмън, с настояване за диалог с ръководителите на комунистическата партия. Смята се, че около един милион души се включват в протестите в Пекин, за да подкрепят студентите и да поискат реформи.
Отговорът на правителството: военно положение
На 19 май партийни лидери посещават студентите и вечерта гладната стачка е прекратена. Въпреки това, на следващия ден в Пекин е обявено военно положение с цел да се спре нарастващото недоволство.
В следващите седмици стотици хиляди отново излизат по улиците на Пекин, а подобни протести избухват и в други китайски градове.
Военните стрелят по невъоръжени граждани
„Войските в никакъв случай не са насочени към студентите. При никакви обстоятелства [войските] няма да навредят на невинни хора, още по-малко на млади студенти.“
— Официална агенция Синхуа, 1 май 1989 г.
‘Tank Man’: the full footage. Tiananmen Square, Beijing, 1989 pic.twitter.com/Vg3IMGuQ4H
— Carl Zha (@CarlZha) May 31, 2019
В нощта на 3 срещу 4 юни правителството изпраща десетки хиляди въоръжени войници и стотици бронирани машини в центъра на Пекин, за да наложи военно положение и насилствено да разчисти улиците. Официалната цел е “възстановяване на реда” в столицата.
При приближаване към демонстрантите, военнослужещите откриват огън по тълпите от протестиращи и зяпачи, без предупреждение.
„Първата жертва на площада беше бързо отнесена – момиче с разбито и окървавено лице, носено на ръце към дърветата. След това още един – младеж с кървави рани по гърдите.“
— Джон Гитингс, The Guardian
Докато стрелбата продължава, някои от бягащите са простреляни в гръб, други са смазани до смърт от военна техника. И до днес броят на жертвите остава неизвестен
„Изнасяхме ранените на носилки и вървяхме към площада. По пътя видяхме войници с големи найлонови чували. Вкарваха хора вътре. Не мога да кажа колко…
Имаше и групи хора, обкръжени от войници и бити. Чуваха се писъци и от време на време изстрели. Мислех, че са около 200 млади души. В началото на юли чух от източници в полицията, че всички те били екзекутирани на 9 юни в селски район до Пекин. Сред тях – студенти и местни жители.“
— Разказ на очевидец
32 years later, Tank Man is a perfect representation of the world today. The forces of evil may seem overwhelming and powerful. But all it takes is for each of us as individuals to stand up and say "No!" pic.twitter.com/NOEgdSnSzV
— China Uncensored (@ChinaUncensored) June 5, 2021
Масови репресии след протестите
Непосредствено след военните действия, властите започват яростно преследване на участници в протестите. Хиляди са задържани, измъчвани, хвърлени в затвора или екзекутирани след некоректни процеси, под обвинения в „контрареволюционни престъпления“.
До днес Китай никога не е разкрил общия брой на задържаните, осъдените или екзекутираните след юнските събития през 1989 г. В атмосферата на терор, последвала репресиите, семействата на жертвите не само са лишени от справедливост, но не им е позволено дори да скърбят открито за своите близки, които официално са обявени за „бунтовници“.
Тянанмън продължава да е тема табу в Китай
Площад Тянанмън и събитията от 1989 г. и до днес са официална забранена тема в Китай. Официални данни за броя на жертвите няма. Всякакви опити за обсъждане, отбелязване и търсене на справедливост за случилото се са насилствено потискани, без възможност за обществен дебат. От 1989 г. насам мнозина са изпращани в затвора заради честване на събитията или за поставяне под въпрос на официалната версия. Сред тях е и Чоу Ханг-тунг, адвокат и активист за човешки права, арестувана в Хонконг.
Десетилетия по-късно репресиите продължават. Съвсем наскоро съдът в Чаншу, Източен Китай, осъди активиста Гу Имин за виновен в „подбуждане към държавна подривна дейност“, след като той се опита да публикува снимки от репресиите след Тянанмън онлайн и подаде заявление за протест по повод 24-ата годишнина на събитията.
