О т ранна детска възраст немският археолог Хайнрих Шлиман е бил обсебен от гръцката легенда за Троя. Той е и този, който води първите разкопки на най-известния град, който очарова хората и до днес.
Преди точно 150 години започват разкопките в местността Хисарлък в днешна Турция. Там Шлиман открива древния град Троя.Това се оказва и делото на живота му.
Бизнесмен, влюбен в античността
Хайнрих Шлиман не се ражда в богато семейство. Точно обратното. Безпаричието го принуждава да прекъсне гимназията, след което той започва да учи търговия. Благодарение на уменията си и таланта си за чужди езици той бързо прави кариера. Заминава за Русия, където доставя материали за муниции на царската армия. Той натрупва богатство и може да си позволи да се посвети на една от големите си страсти, пише за "Дойче веле" Сабине Йолце.
The Iliad by the Greek poet Homer recounts the tale and has since fascinated countless generations. German archaeologist Heinrich Schliemann was also fascinated by the myth of Troy - and so he began to search.https://t.co/qYeNuwjyFD
— DW Culture (@dw_culture) April 9, 2020
Любов и война
През 1869 година Шлиман се жени в Гърция за 17-годишната София. На тази снимка тя носи голямата златна диадема от съкровището на Приам, което Шлиман открива 4 години по-късно при разкопките на Троя. Той отнася съкровището в Германия, което в края на Втората световна война е плячкосано и пренесено в Русия. От 1992 година съкровището е изложено официално в музея "Пушкин" в Москва.
Измислица или истина?
Троя вълнува и вдъхновява хората от хилядолетия. В своето произведение "Илиада" древногръцкият поет Омир увековечава Троянската война и обсадата на града от гърците. Те успяват да го превземат, използвайки хитрина: построяват огромен кон от дърво, в който скриват войници. Така врагът успява да проникне зад защитните стени на обсадения град.
Омир като пътеводител
Шлиман се ориентира именно по Омировата "Илиада". И не след дълго успява: в местността Хисарлък в днешна Северозападна Турция той се натъква на останки от стени. Първоначално не могат да определят с точност находката. Но през 1872 година Шлиман и неговият асистент Вилхелм Дьорпфелд вече са убедени, че дебелите стени, които са открили, са част от укрепленията на древна Троя.
#OnThisDay in 1890 died Heinrich Schliemann, German businessman and pioneering archaeologist, who “excavated” (and in doing so destroyed) Hissarlik, especially the level presumed to be the site of late Bronze Age Troy, along with the site of Mycenae pic.twitter.com/36ehsKZuBQ
— GreekHistory Podcast (@greekhistorypod) December 26, 2017
Съкровището на Приам
За Хайнрих Шлиман тази находка е сбъдната мечта: на 31 май 1873 година той се натъква на голямо количество златни предмети, скрити под глинени съдове. Германският археолог е убеден, че е открил двореца на цар Приам. Част от съкровището са и тези златни накити, за които по-късно се установява, че са много по-стари от Троя.
С "Илиада" към древна Микена
Шлиман обаче не се задоволява само с Троя: той е решен да открие и други древни места, описани в Омировата "Илиада". Така през 1874, когато е на 52 години, Хайнрих Шлиман заминава за гръцката Микена, където предполага, че се намира гробът на Агамемнон. Там той прави сензационно откритие.
"Златната маска на Агамемнон"
При разкопките в Микена Шлиман открива гроб с три скелета. Обсебен от идеята за нови открития, той решава, че е намерил още реликви от времето на Троянската война. Една от златните маски той приписва на гръцкия пълководец Агамемнон. Но амбициите му го подвеждат: по-късно става ясно, че маската не е принадлежала на известния гръцки владетел от трети век преди Христа, а на микенски цар.
#TroyExhibition curator Lesley Fitton looks at the ‘discovery’ of the ancient city of Troy – and Heinrich Schliemann, the 19th-century archaeologist who aimed to prove the myth of the Trojan War was based on fact https://t.co/0DwCWZDayp pic.twitter.com/4ndwGunUQo
— British Museum (@britishmuseum) February 21, 2020
Пионер в археологията
Днес Шлиман е смятан за истински пионер в областта на археологията. Но навремето първоначално по негов адрес звучат многобройни подигравки. В началото той действително унищожава много ценни находки, но по-късно добива опит и започва да провежда разкопките си много внимателно. Шлиман става първият археолог, който вижда историческата стойност на керамичните съдове.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
