Б орис Елцин e първият избран лидер на най-голямата страна на света – Русия. Въпреки този исторически факт, за мнозина споменът за Елцин е белязан от последните му години във властта, когато често изглеждаше смущаващо пиян, боледуващ и изолиран. Русия бе освободена от тоталитарното управление, но войната в Чечня и икономическият срив я погълнаха, както пише Reuters само няколко месеца след смъртта на Елцин на 23 април 2007 г.
Винаги склонен към зрелищни жестове, Елцин се оттегли внезапно в последните часове на XX век в полза на Владимир Путин – избран лично от него наследник. Първият избран президент на Русия стана и първият, напуснал властта по собствена воля.
От скромно начало до върха на Кремъл
Борис Николаевич Елцин е роден в бедно селско семейство в Урал на 1 февруари 1931 г., като семейството обитава една стая в дървена колиба. Баща му прекарва три години в сталинския ГУЛАГ заради оплаквания на работа. Елцин завършва строително инженерство в Уралския политехнически институт в Свердловск, изкачва се до строителен мениджър и се присъединява към Комунистическата партия.
До 1976 г. вече е местен партиен лидер, а девет години по-късно съветският лидер Михаил Горбачов го кани в Москва, за да поеме ръководството на столичната организация на партията.
В Москва Елцин е обожаван, тъй като открито настоява за реформи, но партийната бюрокрация го приема като аутсайдер. В рискован момент той сам предлага да подаде оставка, но вместо това е позорно уволнен. Преживява нервен срив, озовава се в болница, откъдето обаче е извикан за четиричасово мъмрене на партийно събрание.
„Всичко, което остана там, където беше сърцето ми, бе изгоряла пепел“, пише Елцин в автобиографията си. Това унижение се превръща в силно желание за отмъщение.
Символ на промяната – и на противоречията
В ерата на 80-те зараждащото се демократично движение в Русия се състои основно от градски интелектуалци и дисиденти.
Елцин не е от тях, но когато интелектуалните дебати прерастват в масови протести, неговата силна харизма се оказва полезна.
През август 1991 г. Елцин се качва на върха на танк в Москва и се противопоставя на опита за държавен преврат, организиран от твърдолинейните комунистически сили (ГКЧП).
„Един от най-важните моменти в живота ми като гражданин на света“, по-късно казва за него американският президент Бил Клинтън.
Това е момент, в който бъдещето на Съветския съюз виси на косъм и значително отслабва позициите на комунистическата върхушка.
Възходът на Елцин се подхранва от обществената подкрепа за реформи. През 1989 г. печели убедителна победа за място в новия Съветски конгрес на народните депутати, а година по-късно оглавява руския парламент.
През юни 1991 г. е избран за президент на Русия – все още в пределите на Съветския съюз – с голяма преднина.На 8 декември 1991 г. Елцин, заедно с лидерите на Украйна и Беларус, подписа споразумението, с което официално е обявен край на СССР и е създадена Общността на независимите държави (ОНД).
Елцин издава и указ за забрана на дейността на комунистическата партия на територията на Русия, което допринася за окончателния разпад на съветската систма.
Еуфорията е мимолетна. Управлението и възстановяването се оказват далеч по-тежки от свалянето на съветската власт. Възторжената прегръдка на новите свободи не закъснява да бъде последвана от шокираща бедност и корупция. Първоначалната смелост на Елцин да противостои на насилието е замърсена от кървавите събития, чиято отговорност по-късно поема самият той.
Шокова терапия и борби
Елцин възлага на млади реформатори ръководството на програмата за „шокова терапия“, преобразяваща командната икономика към свободен пазар за броени месеци. Резултатът е хиперинфлация, масова безработица и катастрофален срив. Приватизацията, възприемана първоначално като начин за масова собственост, довежда до концентриране на огромни предприятия в ръцете на малцина – раждат се руските олигарси.
В продължение на две години Елцин се бори със стария враждебен парламент. През 1993 г. преодолява конституционната криза, когато президентът извършва преврат срещу собствената си власт, разпуска парламента и въвежда президентско управление. Това включва танкове и специални сили, които атакуват парламентаристите, които са се барикадирали вътре, което води до значителни жертви и консолидиране на властта на Елцин.
През 1994 г. започва първата руска война в Чечения. Десетки хиляди загиват, а Русия е принудена да се изтегли. По-късно Елцин признава, че тази война „може да е една от моите грешки“ – един от редките случаи, в които открито си признава вина.
Въпреки нарастващата непопулярност, скандалите и сериозните здравословни проблеми, Елцин провежда енергична кампания за преизбиране през 1996 г. и побеждава комунистическия си опонент Генадий Зюганов. Натоварването води до няколко инфаркта, а през по-голямата част от втория си мандат предава ежедневното управление в ръцете на своите премиери.
През август 1998 г. нестабилната руска икономика рухва – рублата се обезценява драстично, а страната обявява мораториум по дългове за милиарди долари. Последната задача на Елцин става мирното предаване на властта – осъществена с неговата оставка в края на 1999 г.
Скандали и злоупотреба с алкохол
Годините на управление на Елцин са белязани не само от реформи, а и от скандали и публично коментирана борба с алкохолa.
Журналистката Сюзан Пейдж от USA Today разказва епизод от книгата на Тейлър Бранч за това как пиенето на Елцин във Вашингтон през 1995 г. едва не довежда до международен инцидент:
„Клинтън е разказал на Бранч, че агенти от Тайните служби са открили Елцин по бельо, сам на Пенсилвания авеню, опитващ се да спре такси. Искал пица, казал им той, думите му били неразбираеми.“
На следващата вечер Елцин отново се изплъзва на охраната, като слиза по задните стълби в мазето на Блеър Хаус. Дежурният охранител го взима за пиян натрапник, докато руски и американски агенти не пристигат и не го спасяват.
Дни по-късно той оставя ирландските държавни представители да чакат напразно на летището, неспособен да слезе от самолета заради състоянието си.
Личните борби на Елцин с алкохола се превръщат в световен символ на нестабилността на Русия през този период. Той сам признава в мемоарите си „Среднощни дневници“, че стресът играе централна роля във формирането на този навик:
"Доста рано заключих, че алкохолът е единственото средство да се освободя бързо от стреса“, пише той. „Спомням си, че тежестта се вдигаше след няколко чашки... и в това чувство на лекота усещах, че мога да дирижирам оркестър.“
Елцин си спомня и прочутия инцидент от Берлин през 1994 г., когато, видимо пиян, грабва палката и опитва да дирижира военен оркестър. „Просто не издържах“, обяснява той по-късно. Последствията са незабавни: група съветници му пишат писмо с предупреждение, че поведението и спонтанните му изявления вредят и на него, и на цялата му работа.
На конференция в Швеция през 1997 г., след консумация на шампанско, прави несвързани забележки за шведските кюфтета и тенисиста Бьорн Борг и едва не пада на сцената.
"Никой от тях не можа да ми помогне. Разхождах се по плажа в Сочи и осъзнах, че трябва да продължа да живея. Трябваше да си върна силите. Постепенно се съвзех."
Злоупотребата продължава до средата на 90-те, задълбочавайки усещането за нестабилност и пораждайки съмнения в способността му да ръководи страната. Медицински усложнения го карат към 1996 г. да ограничи или прекрати пиенето; по собствените му думи, впоследствие се ограничава до чаша вино на ден по лекарска препоръка.
Личните му трудности далеч не са изолирани. Елцин често е обвиняван, че е позволил на приближени, роднини и олигарси да използват достъпа до Кремъл за развиване на собственото си богатство по време на приватизационната вълна, докато обикновените руснаци поемат основната тежест на икономическите и социални сътресения.
В по-късните си години Елцин започва открито да признава участието си в трудните решения за страната. В телевизионно интервю по повод издаването на мемоарите си, поема пълна отговорност за кръвопролитията в Чечения, но защитава останалите аспекти на своето бурно управление, включително и внезапната си оставка.
„Направих тази стъпка само заради Русия. Необходим бе нов президент. Трябваше да подам оставка“, казва Елцин.
Решението Елцин да посочи Владимир Путин като свой наследник е осъзнат избор, както пише – предизвикан от търсенето на „силен, решителен генерал“ – тип лидер, на който се е възхищавал в младостта си.
Смърт и наследство
Борис Елцин умира от сърдечен арест на 23 април 2007 г., дванадесет дни след постъпването си в Централната клинична болница в Москва. Той е първият руски ръководител, погребан с църковна служба след цар Александър III – церемония, на която присъстват политици от целия свят, излъчвана на живо по руската телевизия. По време на погребението прозвучава артилерийски салют.
Президентът Владимир Путин обявява деня на погребението за ден на национален траур. Съболезнования изказват лидерите на Германия, Франция, САЩ, Великобритания и други страни, сред които Ангела Меркел, Жак Ширак, Джордж Буш, Тони Блеър и Бил Клинтън.
Елцин и Клинтън са се срещали 18 пъти – повече от всеки друг руски и американски президент.
Борис Елцин е бил човек на противоречията: реформатор и автократ, демократ и силна ръка, едновременно възхваляван и критикуван. Той постави началото на постсъветското развитие на Русия.
