Н е се заблуждавайте, че истинската битка в украинската война в момента не е в небето над Киев или Днепър, където руските безпилотни самолети се активизираха драматично през последните дни, пише в анализ за CNN Матю Чанс.
Нито пък бавният, труден напредък, който руската армия постига на бруталните фронтови линии в Източна Украйна, е начинът, по който ще се реши конфликтът, който продължава вече трета година.
Не, решаващата битка, която се води между враждуващите страни и техните съюзници, е за вниманието на президента на САЩ Доналд Тръмп, който изглежда все по-разочарован от усилията за постигане на мир, пише Матю Чанс.
И затова телефонният му разговор, който се очаква да се проведе с руския президент Владимир Путин по-късно днес, може да се окаже от такова ключово значение.
И Москва, и Киев се стремят да покажат, че именно другият е истинската пречка за мира, надявайки се поне за известно време да повлияят на променливото мнение на Тръмп в своя полза.
Европейски официални лица казват, че те също ще говорят с Тръмп преди разговора му с Путин, на фона на опасенията, че мнението на Тръмп за конфликта може да се оформи от това с кого ще говори последен.
Само миналия месец, след като говори с президента на Украйна Володимир Зеленски на погребението на папа Франциск, Тръмп направи някои от най-критичните си забележки към Путин, като осъди руския лидер за ракетната атака срещу Киев и добави, че не може да каже със сигурност дали руският лидер има сериозни намерения за прекратяване на войната.
Докато трае разговорът в понеделник, Путин - който отказва да приеме 30-дневното примирие, поискано от президента Тръмп и договорено от Украйна - ще има това президентско ухо само за себе си. Той ще може да вкара в него каквито и да е бизнес стимули, ласкателства или отрова, които Путин прецени, че ще подействат най-добре.
Изглежда, че Тръмп и Путин вече споделят непоколебимото убеждение, че само те имат личната власт и умения да разрешат войната в Украйна, докато европейците и самите украинци в крайна сметка ще направят каквото им се каже.
Неубедителните разговори в турския град Истанбул миналата седмица - първите преки преговори между руски и украински преговарящи от години насам - сякаш подчертаха собственото усещане на президента Тръмп за централна роля за постигането на сделка. То го насърчи да се включи отново, като се обади директно на Путин, в мирните усилия, от които съвсем наскоро заплаши да се оттегли.
Големият украински страх е, че двамата лидери ще изготвят свой собствен мирен план по телефона с президента Тръмп, който казва, че ще се обади на украинския си колега Зеленски след това, и след това евентуално ще се опитат да наложат условията на Путин под нова заплаха за оттегляне на жизненоважна военна и икономическа помощ от САЩ.
Президентът Тръмп също има лостове за въздействие върху Русия, ако реши да ги използва. С нарастващите жертви и напрегнатата икономика Кремъл несъмнено иска да избегне подтикването на разгневения и отблъснат Тръмп към възстановяване и евентуално удвояване на американската подкрепа за военните усилия в Украйна, пише в анализа на CNN.
Както винаги, проблемът остава, че нито Русия, нито Украйна в момента са склонни да приемат минималните условия на другата страна, да направят достатъчен компромис, за да удовлетворят другата страна.
Това не означава, че разговорите - било то преки, лице в лице или по телефона - са безсмислени. Ако не друго, те могат да подчертаят колко далече една от друга са двете страни в действителност.
Но това, което може да означава, е, че дори и под натиска на САЩ, дори и след директен телефонен разговор с президента Тръмп, и Москва, и Киев може да решат да продължат да се борят, завършва анализът на Матю Чанс за CNN.
