В обширна статия, посветена на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, ирландският ежедневник "Айриш таймс" припомня ожесточения дебат, който съпътстваше процедурата по избирането на новия ръководител на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата през септември миналата година.
Задкулисните интриги при избирането на нов генерален директор на ЮНЕСКО (UNESCO.org) рядко предизвикват интерес извън кулоарите на централата в Париж, но ожесточената битка, спечелена от първата жена начело на организацията, българката Ирина Бокова, предложи драматично зрелище, на което световните медии нямаше как да устоят, посочва изданието.
Първоначално шансовете за победа на 57-годишната Бокова, дипломат от кариерата и бивш външен министър, изглеждаха незначителни, докато кампанията на египетския министър на културата Фарук Хосни, сочен като фаворит за поста, излезе от релсите заради негово изказване, че би изгорил всички израелски книги в египетските библиотеки.
Срещу него се обявиха и активисти за свобода на медиите, които го обвиниха, че си затваря очите пред цензурата в Египет, припомня "Айриш таймс".
В огромната сграда на ЮНЕСКО в Париж, Бокова казва, че злобата от миналогодишните избори е "зад нас". Тя подчертава, че двамата с Хосни са приятели и припомня, че първото й пътуване в чужбина като генерален директор бе в Египет, където президентът Хосни Мубарак я посрещна топло.
Проведохме изключително приятелски разговори и аз получих цялата подкрепа на Египет, казва тя.
След успеха й на изборите в ЮНЕСКО миналото на Бокова също попадна в центъра на вниманието.
Някои в България изтъкваха факта, че баща й е бил ключова фигура в Българската комунистическа партия, а тя е получила образованието си в Московския държавен институт за международни отношения.
Според тях един бивш член на комунистическия елит не е квалифициран да ръководи организацията на ООН за култура и образование, посочва изданието.
Бокова, която отлично владее пет езика и е известна с инстинкта си към помирение, отхвърля критиките.
Понякога се твърди, че съм била активна комунистка, казва тя. "Никога не съм била такава. Аз бях дипломат. В България разбира се всички бяха членове на комунистическата партия, но това е друг въпрос. Нямаше избор", казва българката пред "Айриш таймс".
Бокова посочва, че баща й скъсал връзките си с комунистическото ръководство през 70-те години на миналия век. Тя твърди, че обучението й в Москва е отворило света пред нея.
"По онова време животът в Москва беше много по-отворен отколкото в България", казва Бокова. "Имах късмета да бъда там по онова време".
На новата си позиция Бокова ръководи организация на ООН с огромни компетенции и сравнително скромно присъствие. Някога наричана "мозъкът на ООН", днес ЮНЕСКО е натоварена със задачата да работи за мир, сигурност и човешки права, като насърчава международно сътрудничество чрез образование, наука и култура, отбелязва изданието.
Бокова посочва, че една от основните й цели на поста е да се справи с нивото на неграмотността, особено сред жените и момичетата.
"760 милиона души в света са неграмотни, 2/3 от които са жени и момичета. Ако научим мъж да чете и пише, това е чудесно. Но ако научим жена да чете и пише, ние даваме образование на цяло семейство, защото една жена, която е образована, много повече насърчава децата", смята Бокова.
Тя заявява, че цени ролята на ЮНЕСКО като морален и интелектуален авторитет, но се надява да направи присъствието на организацията на световната сцена по-забележимо.
Според нея критиките към ЮНЕСКО досега - че компетенциите й са прекалено обширни и разнообразни - са били отслабени от появата на проблеми като глобалното затопляне.
Агенцията вероятно няма да има роля при преговорите за съкращаване на въглеродните емисии, но много от интересите й - биоразнообразието, водата и природните ресурси - са важни за този дебат, посочва изданието.
"Нашият мандат е в сърцето на глобализацията. Това, което някога бе предизвикателство - отговорността за тези обширни сектори - се превърна в предимство за нас", казва Ирина Бокова в интервюто за "Айриш таймс".
