След три кръга само Ирина Бокова и египетският министър на културата Фарук Хосни останаха да се борят за поста генерален директор на Организацията на Обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Снощи двамата получиха равен брой гласове на четвъртия тур от изборите - по 29.
Те се изправиха един срещу друг след последователното оттегляне на австрийката Бенита Фереро-Валднер и еквадорката Ивон Баки. В началото на процедурата за избор на нов шеф на организацията кандидатите бяха девет.
Възможността Фарук Хосни да застане начело на организацията на ООН през последните месеци предизвика съпротивата на еврейски и международни организации и на интелектуалци от целия свят. Той основателно бе обвинен, че изповядва антисемитски и антиизраелски позиции и че от 20 години е министър в режим, който налага цензура.
Хосни предизвика възмущение заради казаното пред египетския парламент през 2008 г.: че "лично ще изгори" книгите на иврит, които открие в библиотеките на страната и особено в Александрийската библиотека.
Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО)
има за цел да заздрави междудържавните връзки в тези области, но не може да избегне идеологичните конфликти между различни страни, отбелязва Франс прес в справка за организацията.
В ЮНЕСКО членуват 193 страни. Амбициозната й цел е "да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникацията".
ЮНЕСКО е известна най-вече с образователните си програми и със списъка на световното наследство, включващ културни паметници и природни обекти, някои от които са застрашени.
Този списък постоянно се изменя и в момента включва близо 700 културни паметници като Великата китайска стена и старата градска част на Ерусалим, както и близо 200 природни забележителности - като залива Ха Лонг във Виетнам и водопадът Виктория в Зимбабве от почти 150 страни.
Най-зрелищната операция за съхранение на културна забележителност се състоя през втората половина наминалия век с преместването на Големия храм на Абу Симбел в Египет, за да не бъде наводнен от река Нил при строежа на язовира Асуан. Тя продължи 20 години.
Седалището на ЮНЕСКО е в Париж. Организацията има над 50 офиса и няколко института и центрове из цял свят, като Статистическия институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Неин предшественик е била Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН - Общността на нациите.
В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман, Бела Барток.
ЮНЕСКО е създадена през 1945 г. при основаването на ООН. Учредителният й акт е ратифициран на 4 ноември 1946 г. от 20 държави, сред които не е имало нито една от ръководения от СССР комунистически блок.
Студената война и процесът на деколонизация се отразяват и на ЮНЕСКО. Съветският съюз става неин член чак през 1954 г. и тогава разрешава на своите сателити да сторят същото.
През 1956 г. Южна Африка от времето на апартейда решава, че ЮНЕСКО се намесва в "расовите проблеми" на страната и се оттегля от организацията. Връща се едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.
През 70-те и 80-те години, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвиненията на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея.
САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985, 1986, като обвиняват организацията в прахосничество и в опити да се руши свободата на печата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.
Президентът на САЩ Роналд Рейгън я обявява за бастион на антиамериканизма.
Това довежда до сериозна криза. Намаляват постъпващите средства, съкратени са повече от половината директори и много длъжности.До средата на 90-те, въпреки това, ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса.
Великобритания се присъединява отново през 1997, а САЩ се връщат през 2003 г.
От създаването на организцацията
генерални секретари са били:
Джулиън Хъксли, Великобритания (1946-1948); Хайме Торес Бодет, Мексико (1948-1952); Джон Уилкинсън Тейлър, САЩ (1952-1953); Лутър Евънс, САЩ (1953-1958); Виторино Веронезе, Италия (1958-1961); Рене Майо, Франция (1961-1974); Амаду-Махтар М'Боу, Сенегал (1974-1987); Федерико Майор, Испания (1987-1999); Коичиро Мацура, Япония (1999-2009).
България е член на организацията от 1956 г.
и е сред първите 20 страни, подписали Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (приета на 16.11.1972, в сила от 1975 г.).
Българските културни и природни паметници, включени в Списъка на световното културно и природно наследство, са девет: Казанлъшката гробница, Тракийската гробница край с. Свещари, Старият Несебър, Мадарският конник, Скалните църкви край с. Иваново, Русенско, Боянската църква, Рилският манастир и двата природни резервата - Пирин и Сребърна. Всички те са защитени от Конвенцията.
Ирина Бокова
е родена през 1952 г. Дъщеря е на активния функционер на БКП Георги Боков (бивш главен редактор на в. „Работническо дело") и сестра на Филип Боков (бивш началник на политическия кабинет на премиера Сергей Станишев и настоящ посланик в Словения).
Завършила е гимназия с преподаване на английски език в София и "Международни отношения" в Москва, специализирала е в Харвард в САЩ.
Работила е в Министерството на външните работи и в постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк (1977-1982).
След 1989 г. е била народен представител от БСП, зам.-министър и министър на външните работи в правителството на Жан Виденов (1996-1997), кандидат за вицепрезидент на БСП в двойка с Иван Маразов (1996).
От 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО.
Член е на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО от 2007 г. и е вицепрезидент на групата на посланиците франкофони при организацията.
Говори свободно английски, испански, френски и руски. Омъжена е, има две деца.
Агенция Франс прес я описа като "член на намиращата се в опозиция Българска социалистическа партия" и я обяви за "убедена европейка".
Съгласно процедурата, приемничката на японеца Коичиро Мацуура трябва да бъде одобрена през октомври чрез тайно гласуване от представителите на 193-те държави членки в Генералната конференция на организацията. Тогава ще стане първата жена и първи дипломат от бивша комунистическа държава начело на ЮНЕСКО.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
