Защо режимът на Асад издирва над 1 милион души

Т ези дни изтекоха данни от сирийското вътрешно министерство, включително списъци с издирвани от властите хора. Имената наброяват над един милион, включително моето.

Списъците показват имената на конкретния човек, кога е роден, къде, коя дирекция го издирва. В моя случай това е Главна дирекция „Сигурност“ или както е известна на сирийците – Мухабарат.

Други колеги и активисти са издирвани от цели четири подразделения на Държавна сигурност. Общото между всички ни е, че дейността ни се смята за антидържавна и поради това се изисква незабавният ни арест. Поради това, че някои от нас живеят в други страни – а аз съм и роден в България – арестът може да се извърши при навлизане в Сирия или от властите на съюзни на Дамаск държави. Ние сме облагодетелствани – онези, които се намират в Сирия и години наред са устоявали на натиска, съвсем скоро могат да се озоват в затвора.

Сражения и масово разселване бележат седмата годишнина от бунта в Сирия

Списъците с издирвани от Дамаск хора е директен резултат от възвръщането на част от позициите на режима, загубени през последните седем години. Руската интервенция през 2015 г. само даде повече самочувствие на Асад и беше въпрос на време властите да започнат да „разчистват сметки“.

Интересното е, че в списъците с издирвани присъстват мнозина, но не и някои от лидерите на групировки или бунтовнически отряди. Те вероятно ще постигнат споразумение с властите и ще се отърват.

За други е ясно – ако са в Сирия, ще бъдат намерени и арестувани, както става сега с жителите на Източна Гута, които са изселвани от домовете си. Вече се появиха първите кадри на залавяни и измъчвани жители на град Хамурия, който наскоро беше завзет от проправителствените сили.

„Всичко е наред в Дамаск“

Тази фраза се превърна в мантра за поддръжниците на режима в Сирия още от началото на въоръжения бунт в страната и днес отново я използват, когато са запитвани какво се случва в Сирия. Неслучайно, именно тези думи използвам за заглавие на една от главите на книгата си „Убийството на една революция“.  За поддръжниците на Асад, бойните действия не бяха война, а вместо това казваха „антитерористична операция“. Този наратив се запази до днес.

През последните шест години, българската общественост беше въвлечена в сирийската информационна война между две противостоящи си тези. Този сблъсък се пренесе и сред арабската общност в България и като цяло в Европа, а у нас той се засили през 2013 година. Постепенно, едновременно сирийски дипломати и представители на опозицията опитваха да привлекат подкрепата на една или друга политическа формация, за да получат повече обществена подкрепа.

В София това състояние на отричане на действителността от страна на режима в Сирия можеше да се види съвсем ясно в първите години на бунта през март 2011. Тази част от сирийската общност, която подкрепяше правителството, показно организираше празненства и събирания, на които бяха канени български гости, приятели и дори представители на местните власти. Бунтът трябваше да бъде представен като терористично нападение срещу иначе светската държава.

Хората, подкрепящи правителството на Сирия в България, се знаят. Те не са чак толкова много, че да останат встрани. Онова, което ги прави силни, е фактът, че разполагаха и продължават да разполагат със средства, с които да подпомагат каузата си. Голяма част от тези хора познавам от времето, когато аз самият общувах с тях в рамките на Студентския сирийски съюз и в посолството, където работеше по онова време баща ми. Тези познанства датираха много преди избухването на бунта и малко по малко отшумяха с развитието на революцията в Сирия.

През годините след 2011-а този натиск и психологически тормоз започна да се засилва. Това в никакъв случай не беше само моя ситуация – така се действаше срещу всички, които изразяваха публично несъгласието си с политиките на правителството в Сирия. Подмятания, обиди, обвинения, фабрикуване на реалност – това са само част от инструментите, които се използват в опит да се притисне някой без силови методи. За мен, който живеех в България, нямаше как да се приложат последните, но не такава беше ситуацията за моето семейство в Сирия.

През 2013 г. бях привикан в посолството от тогавашния изпълняващ длъжността посланик Башар Сафие

Разговорът беше по-скоро монолог, в който сирийският посланик изнасяше лекция за ситуацията в Сирия, която според него аз не съм разбирал правилно. Сафие не допусна никого в стаята, и тъй като моят арабски не е от най-добрите, започна на английски език. Тези разговори винаги започваха по един и същи начин: „Аз също подкрепях в началото протестите, но…“ и „не смятам, че Башар Асад не е допуснал грешки, но…“, и се преминава през „срещу Сирия има заговор и лъжите са изработени много добре“, за да се стигне до „ти си млад и не можеш да разбереш историята – не допускай да те манипулират“. Обикновено, ако слушателят все пак се окаже инат и държи на своята гледна точка, следва заплаха. В този случай тя дойде почти в началото на срещата. Помня почти всеки детайл от онзи ден. „Знаеш, че чичо ти е още в Сирия.“

Тези думи означаваха пределно ясна заплаха. Всичко се свеждаше до това, че посолството виждаше проблем в публикациите, които имах в български издания, и тезите, които защитавах по време на гостувания в предавания. Също така дейността ми в активистките кръгове не се нравеше на сирийското представителство в България. Тогава посланикът предложи сделка. „Публикувай на блога си интервю с мен – ми каза и извади папка от шкафа на бюрото си, – и тази папка няма да отиде в Сирия. Разбери ме, аз не искам да се стига дотам, затова трябва да направиш нещо, за да се успокоят там.“ Под „там“ той имаше предвид управлението в Сирия и Държавна сигурност, отговаряща за антидържавни дела, в това число и сред общностите, живеещи извън Сирия. Целият разговор с посланика съм го предал с детайли в книгата си.

Днес, заплахите от 2013 година са реалност. Заради дейността ми съм вкаран в списък с издирвани, заедно с още много хора – някои само заради изказване на мнение.

ОЗХО: В химическата атака в Сирия е използван зарин

Сирийската опозиция често е обвинявана, че мнозина от членовете ѝ са бивши асадисти,

които са подкрепяли сляпо държавния апарат. В една степен аз бях в този кюп, защото наистина имах убеждението, че всичко, в което вярвам, е истина, а нещата, които се казват срещу Башар Асад и изобщо срещу управлението на Сирия, са конспирация и лъжа. Опозицията наистина е съставена от немалко хора, участвали във властта, и това е явно. Но след като в продължение на четиридесет години не е имало реален политически живот, откъде може да се очаква да възникне опозиция? В Сирия активистите бяха затваряни, изчезваха понякога дори направо от улицата. Преподаватели и други личности, за които стана дума, бяха арестувани без предупреждение – някои от тях прекараха половината си живот в затвора.

"Белите каски": Помним лицата на всички, които сме спасили. И на тези, които не успяхме

Може би сте чували някой да казва: „Ама той е лекар, как ще извърши подобни неща?“

Виждал съм Башар Асад на живо. Виждал съм и неговото семейство, децата му. Разговарял съм с личната му охрана, когато той беше на официално посещение в България през ноември 2010 година по покана на президента Георги Първанов. Тогава Асад дойде с цяла делегация, включително външния министър Уалид ал Моалем, съветника на президента по политически и медийни въпроси Бусайна Шабан, министъра на икономиката и търговията Ламия Аси, както и помощника на министъра на външните работи Абдул-Фатах Амура.

Някои от хората, посрещнали тогава Асад в София, днес са част от политическите кабинети в министерства и в президентската администрация. За тях тази публикация и много като нея, са просто смехотворни писания, които не заслужават внимание.

Предполага се, че днес в Сирия има около 200 000 затворници. Най-малко 13 000 са убити при мъчения в един от най-строгите затвори в страната – в Сидная. Най-малко 4000 жени се намират в центровете за задържания без присъди, а според правозащитни организации те са подлагани на системни изнасилвания. През последните години редица хора рискуваха живота си, за да изкарат данни за тези мъчения и арести, като например т.нар. „Цезар“ – бивш служител на администрацията, който е участвал в документирането на смъртни слуаи на арестанти.

Трагикомично е, че радикалните групи, официалните властите и всеки, потискал опозиционни виждания, разполагат с какви ли не оръжия, но се плашат от онези, които разполагат единствено с думи.

За мен и други анализатори, журналисти и активисти, живеещи извън Сирия, едва ли има опасност. За много други, обаче, опасността е ежедневие и тепърва списъците с издирвани ще се увеличават, защото както Асад, така и други авторитарни управляващи вече знаят, че действията им могат да останат безнаказани.