П ротивно на доктрината си на ненасилие, Ватиканът, който през 2013 г. отхвърли нанасянето на въздушни удари в Сирия, сега де факто одобрява американските удари срещу джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД, преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ) в защита на малцинствата в Ирак, в името на изключително сериозна опасност.
През уикенда наблюдателят на Светия престол в ООН монсеньор Силвано Томази изрази ясна подкрепа по „Радио Ватикана“ за решението на Барак Обама за въздушни удари, като
заяви, че е необходима хуманитарна помощ, но не само.
„Може би военните действия са необходими“, подчерта той.
Иракският епископ монсеньор Раббан ал Кас поиска в предаване на „Радио Ватикана“ помощта на американската авиация, „за да не допуснем вълка в кошарата да убива, изяжда, разрушава“.
Според представителя на Светия престол в ООН трябва също да се разкрие самоличността на „тези, които доставят оръжия и пари на фундаменталистите, страните, които негласно ги подкрепят“. Монсеньор Ал Кас пък обвини поименно Саудитска Арабия.
Според папския нунций в Ирак монсеньор Джорджо Лингуа драмата е плод на „разузнавателен провал“ на Запада. „За жалост се намесваме да уредим ситуация, която можеше да се избегне“, заяви той по „Радио Ватикана“ и се запита как може джихадистите да използват толкова модерни оръжия, след като те „не са производители на оръжия“.
Халдейският патриарх Луис Сако пък изрази разочарование от американската намеса, която според него цели единствено да защити столицата на Иракски Кюрдистан и не поражда особени надежди за поражение на джихадистите. „Позицията на американския президент да окаже военна помощ само за защитата на Ербил е разочароваща“, коментира влиятелният монсеньор Сако. Патриархът призова паството си да остане в Ирак, за да попречат на създаването на Ирак без християни, както искат джихадистите.
По време на неделната молитва папа Франциск подчерта, говорейки за джихадистите, че не може „да се води война в името на Господ“ и поиска „ефикасно политическо решение за слагане край на престъпленията“ без обаче да дава оценка на американските удари.
Ватиканът бе критикуван за слабата си реакция.
В момент, когато броят на изселените според някои източници надхвърля 200 хил. души, особено в Кюрдистан, папата изпраща на място кардинал Фернандо Филони, бивш нунций в Ирак, който скоро ще посети Багдад и Кюрдистан.
Между „не“-то от 2013 г. за удари срещу Сирия и днешното негласно „да“ контрастът се набива в очи. Миналото лято всички епископи от региона препоръчваха на папата да попречи на американските удари по обекти на Башар Асад, който бе обвинен, че е използвал химически оръжия. Франциск организира ден на молитва за мир и ненамеса.
Година по-късно, сякаш в отглас на президента Обама, който говори за опасността от геноцид на иракските малцинства, епископите от региона предупредиха Ватикана за непосредствения риск от масови избивания и изчезване на християните, които живеят там от 2000 години.
Според експерта от в. „Бостън глоуб“ Джон Алън разликата е очевидна, но не представлява „никаква промяна във философията“ на Светия престол. Според него сегашната позиция се обяснява с „различната ситуация“ в сравнение с тази 2003 г., когато Рим не одобряваше въоръжената намеса срещу Саддам Хюсеин, и тази от 2013 г. срещу обмисляните удари срещу режима на Асад.
„Схващането на Ватикана е, че днешната реалност е апокалиптична и няма алтернатива.
През 2003 и 2013 г. те прецениха, че това, което ще последва едно сваляне на Саддам Хюсеин или Башар Асад ще създаде по-лоша ситуация за християните. През 2014 г. какво би могло да е по-лошо за тях от победа на ИД?“, запита той.
Според специалиста по Ватикана от в. „Стампа“ Сандро Маджистер, който е много критично настроен, „плахият отговор“ на папата „бе много изненадващ: той говори за гоненията на християните като за някакво природно бедствие, без да посочи отговорните“.
Катехизисът на Католическата църква признава понятието, строго ограничено, за „праведна война“, по-специално принципа на законна самозащита на правителствата. „Изтреблението (...) на едно етническо малцинство трябва да се осъжда като смъртен грях. Човек е морално задължен да се съпротивява на заповедите, които нареждат извършване на геноцид“, пише той.
