Бойните барабани отново думкат в Израел. Поредната тревога бе вдигната от двама обичайно добре информирани журналисти - Нахум Барнея и Шимон Шифер, които написаха, че израелска атака срещу ядрените обекти на Иран е възможна не до няколко месеца, а до няколко седмици, и то преди президентските избори в САЩ през ноември.
Тяхната публикация съдържаше и предупреждението, че това може да се случи, ако решението за нападение зависеше само от Бенямин Нетаняху и Ехуд Барак. Истината е, че то не зависи от тях.
Въодушевлението на израелския премиер и на министъра на отбраната за въздушен удар по Иран изглежда обедини срещу тях всички, работещи в сферите на отбраната и сигурността, в това число новия министър на вътрешната сигурност на Израел. На двамата им предстои да убедят дори най-близкото си обкръжение.
Статията обаче бе приета толкова сериозно, че Барнея я промени в понеделник с предположението, че Барак - очевидният таен източник на информацията, може би се опитва да защити гърба си, знаейки, че подобно нападение никога няма да бъде извършено.
Аргументите на Барак се опират само отчасти на предполагаемите действия на Иран и най-новите разузнавателни оценки на САЩ, че Техеран вече притежава 170 кг средно обогатен уран, от който е относително лесно да произведе материал за бомба.
Барак се тревожи, че толкова много центрофуги се скрити под земята, че те скоро ще бъдат извън обсега на израелските въоръжени сили. След това Израел ще трябва да разчита на американския президент, за когото подозира, че никога няма да разпореди подобна атака.
Мотивите на Барак за въздушен удар сега са доста неубедителни, не на последно място допускането, че ако Израел нападне, Иран ще бъде достатъчно разумен да не отвръща с удар по американски военни обекти в Залива и повсеместните опасения за регионална война няма да се материализират. Тази увереност не е споделяна от военните командири.
Но нека вземем за чиста монета дрънкането на оръжие от Барак. Ако Иран е достатъчно разумен да не отвърне, това ще докаже, че възпирането е ефикасно срещу държава, която Нетаняху продължава да описва като нерационален играч, мотивиран от месианство.
Ако Барак е прав, въздържаността от взаимно гарантирано унищожение ще бъде още по-ефикасна, ако Иран се сдобие с бомба, особено като се има предвид, че Израел притежава стотици такива.
Шумните приказки за превантивен въздушен удар може да са не повече от опит за извиване на ръцете на Вашингтон. Ако е така, нищо няма да затвърди по-силно решимостта на Барак Обама да го предотврати от мисълта, че Нетаняху не просто си играе на политика в собствената си страна, но и в Америка.
Нетаняху безразсъдно предизвиква Обама да не налага вето, защото ако го направи, републиканският му съперник Мит Ромни ще разтръби, че демократът в Белия дом излага на опасност сигурността на Израел.
Това обаче няма да работи след изборите, затова ноември е посочен като краен срок. Дори и да е само блъф, той е опасен и твърде лесно може да възпламени взривоопасния Близък изток.
