В Анкара започна първото заседание на делото за т.нар. "постмодерен преврат" - военната намеса през 1997 г., с която армията принуди първото турско ислямистко правителство на Неджметтин Ербакан да отстъпи властта, предаде турската частна телевизия Си Ен Eн Тюрк.
Подсъдими в делото са 103 души.
Обвинението е за участие в принудително сваляне на правителство на Република Турция.
На подсъдимата скамейка сяда и бившият началник на Генералния щаб на турската армия о.р. ген. Исмаил Хаккъ Карадайъ.
Трийсет и седем от подсъдимите са задържани в ареста, а процесът се води в съд за тежки престъпления.
Първото заседание ще продължи без прекъсвания до 6 септември,
като се очаква в съдебната зала да присъстват около 500 души - журналисти, политици, близки на подсъдимите, наблюдатели. Обвинителният акт е подготвен от републиканския прокурор Мустафа Билгили и съдържа 1300 страници, събрани в 304 класьора.
През май стана ясно, че прокурорът иска доживотен затвор за обвиняемите ген. Карадайъ и Ялчън Атаман, който и в момента е командващ Първа турска армия. Освен тях същите присъди се искат за Чевик Бир - зам.-началник на генералния щаб на армията по време на събитията от 1997 г., който бе обвиняем и по делото "Ергенекон", Четин Доган, който вече получи доживотна присъда по процеса "Чук" и Ерол Каснак, който бе секретар на Съвета за национална сигурност по онова време.
След изчитането на обвинителния акт ще се премине към разпит на подсъдимите, като се започне от главния заподозрян - о.р. ген. Карадайъ.
Разследването на "постмодерния преврат" започна в началото на 2012 г.,
с ареста на 72-ма души, бивши и активни военни.
Самият Ербакан почина година по-рано - през февруари 2011 г. През 2000 г. той бе съден за подклаждане на расова и религиозна омраза заради изказвания, направени през 1993 г. по време на предизборната кампания на неговата Партия на благоденствието. През 2002 г. пък бе осъден на две години и четири месеца затвор по обвинение във фалшифициране на документи в рамките на съдебен процес за отклоняване на средства от Партията на благоденствието.
През 1998 г. партията беше забранена с мотива, че дейността й застрашава светския начин на управление на държавата.
Турската армия, която се смята за пазител на светските принципи в Турция, е извършила три преврата от 1960 до 1980 г. Затова през юли т.г. парламентът прие закон, орязващ правата на армията, а две седмици по-късно турският президент Абдуллах Гюл го обнародва.
