Тъмното политическо задкулисие в Сърбия и на Балканите

Извадки от доклад на западни специални служби, посветен на актуалните политически процеси и нови партийни проекти в Гърция, България, Сърбия, Черна гора и Франция, с които БГНЕС разполага, разкриват скандални факти и тъмно политическо задкулисие.

Агенция БГНЕС публикува документите, с които разполага, в автентичен вид, без редакторска намеса. Първата част се отнасяше за Гърция, днес е публикуван докладът за Сърбия.

През март 2012 г. Сърбия получи статут на кандидатка за членство в Европейския съюз, след като бяха преодолени всички разногласия между държавите членки. Страната е в преговори за членство и трябва да извърши сериозни реформи, за да е в състояние да отговори на критериите и да стане пълноправен член на общността.

Процесите, които обаче протичат в балканската страна, предизвикват сериозно безпокойство в редица европейски държави и САЩ, заради заплахата от връщането й към опасни тенденции от миналото и зависимостите на политици, идващи от радикални националистически формации, трайно свързани с организираната престъпност, с военни престъпления от югославските войни и с опитите за пренаписване на историческите факти.

Преди и след проведените през май 2012 г. президентски избори службите регистрират

силно активизиране на определени лица от криминалния контингент, които трайно и последователно се включват в политическия живот.

Характерното за сръбската организирана престъпност е, че тя е съставена от различни криминални организации, локализирани в Сърбия и в някои държави в Европа, преди всичко Италия, Австрия, Германия, Унгария, България и Черна гора, и се състои предимно от етнически сърби.

Организациите и клановете са се специализирали в контрабандните канали към страните членки на ЕС, в трафика на наркотици и незаконния хазарт. Мафията е изградена кланово и е обособена в няколко престъпни групи със строго регламентирана йерархичност, които имат разработени широки мрежи в цяла Европа.

Сръбските мафиотски кланове най-общо могат да бъдат разделени в две по-големи направления - контрабандни канали на цигари, петрол и други акцизни стоки, и балкански наркокартел, който реализира търговията с наркотици към Западна Европа и осъществява връзката с кюрдските политически организации.

Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни и най-вече в самата Сърбия, в Черна гора, България, Хърватия и Македония.

Зародила се в края на тоталитарния режим, създаден от Йосип Броз Тито, и укрепнала при управлението на Слободан Милошевич, сръбската мафия успява не само да изгради стабилни мрежи в посочените страни, но и да предопределя политическите процеси в тях посредством финансиране на конкретни политически проекти.

Типичен пример за това е известният като "балканския император на контрабандата" Станко Суботич. Той е създаден от Слободан Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. След това разпростира дейността си в Черна гора, България, Македония и Хърватия.

В специален доклад на британското разузнаване е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич за контрабандни канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.

През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич с бившия държавен глава на България (Георги Първанов - бел. ред.) и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното министерство (Бойко Борисов - бел. ред).

Анализът на специалните агенти, работещи по балканската проблематика след падането на Берлинската стена, представен в секретна грама, запознава американските служби на най-високо ниво, че президентът на България установява контакт със Суботич още по времето на Слободан Милошевич и след като печели изборите през 2001 г. играе подобна роля, каквато има Мило Джуканович в Черна гора.

Идентичен е случаят с премиера на Македония Никола Груевски и подсъдимия сега бивш премиер на Хърватия Иво Санадер, за които има оперативна разработка водена повече от 3 години и по която продължават да се събират данни.

Най-тревожното от анализираната оперативна информация,

получена посредством различни информационни канали, може да бъде обобщено като успешен опит за участие на създадената по време на управлението на Слободан Милошевич мафия в политическия живот на Сърбия и останалите балкански страни. Ако след падането от власт на Милошевич сръбската мафия пренасочи оперативните си центрове към съседни държави, каквито са Черна гора и България, то сега се забелязва обратен процес на връщане към старите практики на държавна протекция в самата Сърбия посредством финансиране на политически кампании и пряко ангажиране в политическите процеси на страната.

Основания за подобни оценки могат да бъдат последните политическите събития в Сърбия и фактът, че за президент през май бе избран противоречив по своята същност политик, който е известен с близките си отношения със Слободан Милошевич и мафиотските кръгове около него. До това обобщение се стига на база цялостен мониторинг на откритите източници за политическата дейност и публичните изяви на Томислав Николич за целия период от включването му в политическия живот на Сърбия до избирането му за президент през май 2012 г.

В доклад на ЦРУ от 2011 г. се допуска

хипотезата, че Николич е насърчаван от високопоставени американски разузнавачи и офицери под прикритие

да участва в политическата надпревара докато спечели. Твърди се, че му е обещана американска и европейска намеса в подходящия момент, за да победи...

... Един от най-скандалните коментари на Николич е от 28 февруари 2003 г. и той е свързан с нараняване на крака на сръбския министър-председател Зоран Джинджич. Николич заявява: "Ако някой от вас през следващите месец или два види Зоран Джинджич някъде, кажете му, че Тито също имаше проблем с единия си крак преди смъртта му". По-малко от три седмици след това Джинджич е убит в Белград...

... Едва встъпил в длъжност, новият сръбски президент успява да събуди страхове в съседните държави. Томислав Николич заявява, че клането в Сребреница не е геноцид, определя разрушения от сръбските войски хърватски град Вуковар като "сръбски" и изключва напълно признаването на независимостта на Косово, дори и това да означава отказ на Сърбия от европейското членство...

На база представената информация от наблюдаваните балкански страни може да бъде изведен тренд на все по-осезаемо активизиране на организираната престъпност в посока политическия живот на Балканите.

Сериозното влияние на сръбската организирана престъпност сред политическия елит може да бъде проследено в повечето балкански страни, сред които и такива, които са пълноправни членове на ЕС.

Опасенията на службите са, че релокацията на оперативните ядра на сръбската организирана престъпност обратно на територията на Сърбия би затруднило възможността за своевременно набиране на информация и проследяване на финансовите потоци, постъпващи от престъпна дейност. Това може да бъде възприето като основен риск за навлизането и разпространението на опасни престъпни действия и практики в западните държави членки на Общността. Препоръчва се тези процеси да продължат да бъдат внимателно наблюдавани и анализирани.